Защо и как нощното ни мислене не прилича на дневния ни „разум"? Защо не използваме един и същ език и в двата случая? И защо нощният език ни изглежда съвър­шено нормален, докато сънуваме?

Дали пък езикът на сънищата не е нашият най-истин­ски език, нашето основно изразно средство, след като де­цата и диваците се изразяват главно чрез символи?

Що е символ?

Да си представим един фотограф. Той ни показва образ. Обяснява ни, че е искал да предаде определено усещане, определено душевно състояние. За него образът прите­жава собствен смисъл и всеки път, при всеки поглед по­ражда в,душата му една и съща емоция. Това може да е спомен за атмосферата в детството му, за изживяно щас­тие или тъга; образът може да „символизира" - за него - самотата, живота или смъртта, отминаващото време или друга някоя лична ситуация.

А за нас? Ще изпитаме ли същите чувства със същото качество? Слабо вероятно е, след като образът илюстри­ра лична емоция. Но очевидно би било различно, ако пре­дизвикваше същия вид емоция със същата въздейства­ща сила у сто хиляди души.

Това показва, че истинските символи не се срещат чес­то. А терминът се използва под път и над път. Някоя рекламна марка става „символ", а киноартистка се пре­връща дори в архетип!

Но да се върнем на фотографа. За него образът ще е истински символ. За нас ще е само „знак" или алегория.

Излиза, че символът е заредена с емоция представа; без емоцията той се превръща в знак или алегория.

За да разберем символа на фотографа, трябва добре да познаваме самия човек.

Но това вече го знаем. Такъв е основният принцип при тълкуването на сънищата - всеки символ трябва да бъде анализиран в съответствие с личността на сънуващия.

Далечен израз на самите нас...

Примери много. Да вземем един колекционер. Защо трупа оръжия, саби, марки, дори кибритени кутии или етикети на пури? Ами онзи другия, за какво му са толкова много моливи или обувки, или дрехи? Какво представлява това събиране на вещи, от които няма никаква нужда, които за него са символи, а за нас, поне на пръв поглед, не означават нищо? Почти сигурно е, че колекционираните предмети напомнят за ,,нещо", дълбоко погребано в несъзнаваното. Те са знаци, чието истинско значение остава неизвестно за „колекционера". Когато обаче се появят в съня, те насоч­ват индивида към далечна атмосфера или спомен, които управляват личността му - без негово знание, естествено.

Символът е свързан с усещането

Съществува един важен закон: за хората и нещата съдим по усещането, което са оставили у нас. Обективната ре­алност, каквато и да е тя, ни е непозната.

Така всичко става символично - дума, образ, цвят, пред­мет, музика, жест. Защото истинският символ винаги предполага нещо повече от непосредствено възприетия смисъл.

През целия си живот ние използваме, без да си даваме сметка, безброй символи. Нещо повече: у нас живее все­лена от символи; те ни карат да действаме и да реаги­раме; те управляват чувствата и емоциите ни. И ако е толкова трудно да се дефинира символът, то е, защото той е свързан с усещането, а не с разума. Най-добрият пример за това ни дават сънищата.

Как „се създава" символът?

Щом се сблъскаме с някое абстрактно понятие, ние се опитваме да го представим чрез „знак". За да изразим идея, чувство, усещане, използваме знаци, тоест образи, черти, предмети и пр.

Поначало символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора, е необходимо „знакът" да напомня на всеки и незабавно представената абстрак­ция. Казваме например, че "безкрайност" е математическият сим­вол за безкрайност. За повечето от нас това е само знак, който не поражда никаква емоция. Но за някои, които имат усещане за безкрайност или за числа, той ще се превърне в истински символ.

Следователно още веднъж се убеждаваме колко е труд­но да се даде дефиниция на символа! Ще цитирам по този повод Йохан Бахофен: „Символът пробужда интуиция­та; езикът може само да го обясни. Символът задвижва едновременно всички струни на човешкия дух; езикът пре­дава само една идея наведнъж. Символът е пуснал коре­ните си в най-тайните дълбини на човешката душа; езикът докосва като полъх само повърхността на инте­лекта. Единият е обърнат навътре; другият - навън. Единствено символът е способен да слее най-разнообраз­ни неща и да създаде впечатление за еднородно цяло.