Свръхазът съдържа собствената си дефиниция - всичко, което „стои над" Аза и ограничава свободата му.

Съществуват нормални и патологични видове Свръхаз.

Нормалните видове изобилстват - от пътните знаци до законите, през всички възможни правилници и забра­ни! Разрешенията също са вид Свръхаз, понеже отменят някаква забрана. Принадлежността на човека към една или друга националност е Свръхаз, тъй като го принуж­дава да спазва определени норми и закони. Всяко възпи­тание (дори съвършеното) е Свръхаз, защото налага на възпитавания Аз външни повели. Очевидно е, че по сво­ята същност никое дете не съответства на възпитанието, което получава. Обществените норми са Свръхаз, както и модата, разпространените мнения и начини на мисле­не, идеологиите, организираните религии, моралът, дори началото на работното време.

Различните видове Свръхаз (главно онези, които са про­дукт на възпитанието) могат лесно да бъдат изживени по патологичен начин. Достатъчно е чувството за вина или за малоценност да пропълзи в психологическата машина, за да се превърне Свръхазът във вътрешен враг. В такива слу­чаи той се преобразява в истински наказателен отряд, вся­ващ страх й тревожност. Вътрешната свобода се пропуква. Обикновеният червен светофар по пътищата става символ на задължение, което трябва да се спазва под страх от чув­ство за вина и тревожност. Нормалният Свръхаз - карам колата в дясното платно, става анормален - карам в дясно­то платно, за да видят „другите" колко съм дисциплини­ран, или защото винаги имам чувството, че „преча" няко­му, че не съм на мястото си. Това само като пример.

Ясно е, че именно възпитанието формира най-важни­те видове патологичен Свръхаз. Тогава се появяват из­вестните чувства за малоценност и за вина, тревожност­та, усещането, че не съществуваш, че нямал: право да съществуваш, различните страхове като страха от каст­рация и някои други.

Тук се намесват сънищата със Свръхаз. Било за да очер­таят вътрешна ситуация, неосъзната от сънуващия, било за да го предупредят за възможно негово бъдещо поведе­ние (все с помощта на скрития в несъзнаваното компютър, който е безкрайно по-информиран от съзнанието).

Сънищата със Свръхаз обикновено са въртят около ня­каква авторитетна фигура. В тях виждаме полицаи, мит­ничари; принудени сме да показваме „пропуск"; изрядни сме или не сме; във всички случаи се налага да даваме обяснения. Появяват се представители на закона, адво­кати, съдии. Или учители, надзиратели.

Сред предметите наблюдаваме бариери, пътни откло­нения, забранителни табели; накратко, всичко, което спъва, възпрепятства, блокира, наказва, обвинява, под­лагана съмнение, отклонява от пътя и пр. Иначе каза­но, всяка преграда пред свободата.

„Класически" сън за Свръхаз (на трийсетгодишен мъж)

В този сън присъства една от цитираните no-горе фигури.

- Карах колата си доста бързо, но имаше нещо ненормално. Отвсякъде излизаше пушек. Уста­нових, че не мога да отпусна спирачката и мо­торът загрява. Спрях и забелязах в далечината пътен полицай. Разхождаше се напред-назад, но така и не се приближи към мен.

Дейността на този човек е „застопорена" - спирачка­та е вътрешна, разбира се; личността „прегрява", тъй като се разкъсва между свободата си и повелите на Свръхаза.

От друга страна, полицаят в далечината е и символ на Майката, от която се очаква помощ, но която в съня не откликва на зова.

Като се имат предвид безбройните нормални видове Свръхаз, забелязваме, че човешката личност е същност, „опакована" в социални условности. Дали в такъв слу­чай „индивидуалностите" не са чисто и просто „измис­лени"? И ако можехме да освободим всеки Аз от него­вия Свръхаз, нямаше ли всички Азове на земята да бъдат еднакви, недиференцирани?