Този термин включва голям брой явления и видове по­ведение. Обикновено се схваща пейоративно. Навява мис­ли за неудържима похот, за колективен разврат, за гру­пово опиянение, „хистерични" танци и т. н. Но ни напом­ня и за карнавал, за музикален „разгул" и на високо, и на ниско ниво.

Оргията е нещо прекалено. Всяка оргия е „религиоз­на" (пак, както при мазохизма, в смисъл на „свързваща, водеща до единение"). Думата оргия се използва за всич­ко, устремено към огромното, към грандиозното, за всич­ко, което изригва, избухва, взривява преградите и все­кидневните задръжки, всичко, което ви дава усещането, че участвате в нещо по-обемно от самия вас и че „се стопявате" в него. И също - всичко, което поражда у вас чувството, че „изчезвате" в него...

Оргията може да се проявява по много начини в зави­симост от качеството на действащите афекти и мотива­ции. Но тя е винаги „единение", каквато и да е формата й. Това единение може да е съвършено положително („разгул" от прекрасна музика например) или пък регре­сивно, дори извратено (алкохолна или сексуална оргия).

Завръщане към изворите...

Известни са големите колективни оргии на някои прими­тивни народи. Те са свързани със Земеделието, Жътвата, Пролетта и пр. Целта им е да разтворят човека във вели­кото вселенско единство. При някои ритуални оргии жрецът се съчетава публично със съпругата си. Всички учас­тници следват примера им; оргията става чудовищна, гро­тескна, феноменална - представете си я само! Нейната цел е да умножи плодовете на Земята, на растителния и животинския свят. Както отбелязва Мирча Елиаде^[1]: "Всичко отделно вече не е такова, единението е пълно, индиви­дите се сливат с великата Вселенска Майка..."

Карнавал и популярна музика

По-rope прочетохте сън за карнавал - „огромен и безу­мен". Разгул от музика, танци и песни... Защото оргията включва както „духовното пречистване" чрез музиката, лееща се от големите органи на катедралите, така и праз­ниците на популярната музика. Всички карнавали, мал­ки или големи, са вид оргии. Освен танците, освен нео­граничената свобода, и маските са неосъзнат стремеж към „единение" (те осигуряват анонимност и премахват индивидуалността). Дори при пошлите оргии (секс и алкохол) участниците се устремяват към нещо извън себе си - всъщност към самоубийството на личността си и смъртта на своя Аз. Това са преобърнати оргии, едине­ние наопаки.

Сън с популярна музика (на младеж)

- Отвсякъде се лееше музика, виждах певците, тълпата на голямата площадка за поп-концерти, аз бях на естрадата, ръководех всичко, му­зиката ме заливаше, бях щастлив като никога дотогава, имаше цветя, вода във фонтаните, момичета, бях господарят на всичко, беше бе­зумно, истински цирк на радостта...

Струва си да се поговори за тези поп-концерти...

Защо подобни музикални сборища пораждат понякога такава екзалтация, че сякаш" разумът загубва контрол над себе си? Защо всяка индивидуалност изглежда заличена?

Най-поразителното е, че под напора на някаква първич­на емоция тълпата се споява; превръща се в неразчленима маса, образува емоционално „цяло" и реагира, както биха реагирали марионетки.

И тук задействаните огромни инстинктни сили напом­нят за церемониите у примитивните племена. Атмосфе­рата е като на „богослужение", но наопаки, ако мога така да се изразя. Нещо като чудовищно колективно дихание. Индивидът се превръща в тълпа. Хората се гърчат, обръ­щат очи, крещят, изпадат в „екстаз". Всичко това удаве­но в развилнялата се „звучност" на усилвателните уред­би.

Искаме или не, й тук имаме работа с „религиозни" про­яви. Тези музикални „оргии" (силно обагрени със сексу­алност) потискат индивида в полза на общност, обзета от едно и също рвение.

Така че въпросните музикални оргии са само една от хилядите възможни форми на явления като „връщане към изворите" и „сливане", които винаги са съществували.