Терминът оргия също трябва да се схваща в най-широ­кия му смисъл. Оргиастичните явления са производни на „висшия" мазохизъм.

Сън на петдесет и пет годишна жена

-Лежах върху синьо легло. Чуваха се песни; горяха стотици свещи. Виках: „Но аз съм млада, млада . съм!" Появи се образът на баба ми. Усмихваше ми се... Наоколо се беше събрала голяма тълпа -спокойна и добронамерена. Бях щастлива.

Това е „оргиастичен" сън. Ето някои от асоциациите на сънувалата:

•ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ. Петдесетилетие... Рав­носметка... Отворена врата... Спомням си едно стихот­ворение... само някои откъси - става дума за Сена; по­етът казва: „Аз съм на петдесет години, Сена на пет­стотин хиляди по петдесет, но и двамата бавно течем..." Да умреш и отново да се родиш...

•СВЕТЛИНИ, ПЕСНИ, ТЪЛПА. Мистицизъм, езически обреди, сини песни, тамян.,, принадлежност. Инстинкт. Химни... Младост... Радост. Ама каква радост ми дос­тави този сън!...

•СИНЬО ЛЕГЛО. Не знам дали беше наистина синьо, или радостта ми ме кара сега да го виждам такова. Си­ньото .е любимият ми цвят. Цветът на безкрайното небе. Легло? Легнала... хоризонталност, като водата... без защита... без агресивност; плувам в музиката, в тълпата... Зареяна в безкрая... не-съществуване...

 •МЛАДА. Как ме подмлади този сън!

 •БАБА. Миналото. Цялото далечно минало. Корени, Трайност. Доброта. Отвъд смъртта. Вечност.

Този сън, сънуван на една „гранична" възраст, показ­ва „мистична" принадлежност към необята. Това е могъ­що съновидение, извор на енергия и на обновление за личността; то бележи и предизвиква ново вътрешно на­чало.. В него има едновременно оргия и мазохизъм в смисъл на „единение", разбира се.

Сън на петдесетгодишен мъж

- Участвам в огромен безумен карнавал с тан­ци, музика, викове. Но всичко това в съвършен ред. Всички танцуват, пеят, истинска хармония, красота, минават прекрасни мажоретки, деца хвърлят цветя... Великолепен сън!

Такъв е наистина! Ще усетим това по-добре след малко.

Сън на четирийсетгодишен мъж

-Живеех в някаква общност. Платонична общ­ност, бих казал, хипита, цветя, целувки, свири орган; беше силно и много нежно; едно дълбоко и всеобщо разбирателство, без думи; просто съ­ществувахме извън времето; имаше нещо без­крайно, сякаш с нас бяха небето и водата... Чуд­на райска сладост...

И човекът си спомня особено ясно за „невероятния афективен климат" в съня му. Говори също за някаква еднородна „духовност" - никой не се разграничава от дру­гите. Бяхме, казва той, „като една душа!"

Този човек е висш чиновник, доста обикновен на вид. Сънят му показва, че „не бива да се съди по дрехите". Дали това не е сън за Сянката! И дали човекът вижда насън онова, което е дълбоко в него и което не е могъл да осъществи? Може би. Но във всички случаи става дума за оргиастичен сън във високия смисъл на думата. „Лич­ностите" изчезват. Общността се превръща в една-единствена душа. Всеки „се слива" с всеки.