С термина мазохизъм толкова се е злоупотребявало, че е загубил истинското си и дълбоко значение. Използват го за щяло и нещяло, превърнал се е в тик. Дори са му из­мислили умалително. А какво означава той всъщност?

Обикновено мазохизмът се определя като стремеж към „удоволствие чрез страдание". Страданието може да бъде физическо (да си го причиняваш сам или чрез някой друг). Или афективно - в този случай се появяват твърде раз­пространени симптоми като потребността да се унижа­ваш, да се подценяваш; склонността да се поставяш „под" другите, желанието да бъдеш побеждавай; неосъзнатата необходимост да се провалиш, да се накажеш, да бъдеш наказан не от чувство за справедливост, а за да ти прос­тят след това (тоест отново да те „признаят" и обичат).

Всъщност мазохизмът има съвсем друг облик. Но по­нятието е получило такъв „привкус", че наистина би тряб­вало да се обозначи с друг термин!

Същинският мазохизъм или страстта към единение

Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен" със заобикалящия го свят - другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност"^[1] и не­прекъснато търси начин да я задоволи - дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така

Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съот­ветната постоянна носталгия по него.

Именно единението е в основата на мазохизма, чий­то смисъл е напълно положителен. Той се състои в стре­межа да станеш едно цяло със - с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към ни­щото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично ипр.).

Сън на петдесетгодишен мъж

- Нощта беше червено-розова. Намирах се в пус­тиня. Лежах по корем върху пясъка. Усещах, че това е забележителен сън. Имах чувството за нещо гигантско. Земята беше като магнит. Сли­вах се с нея, стопявах се в нея. Животът ми бързо преминаваше пред очите ми като нещо ненужно

- или не, пo-скоро като низ от второстепенни, привнесени събития... Трудно ми е да обясня... Вече не бях нищо, но ставах всичко, принадлежах към нещо грандиозно, но не като самия себе си, разби­рате ли? А като... как да кажа? Бях частица от някакъв вселенски закон. Какъв сън само!

„Религиозен" сън, сън за „единение". В него има при­надлежност към Вселената и сливане в едно „цяло". Това е „мазохистичен" сън в широкия смисъл на думата. Би могло да се помисли, че той е израз на регресия и че този човек се приютява в „майчината утроба". Но всъщност според асоциациите му и бликащата от съня енергия тук имаме съединяване с Майката-Земя и вселенските зако­ни. Сънувалият мъж (писател по професия) извлече от всичко това значителен динамизъм и радост от живота. А той не би сънувал подобен сън, ако потенциалната ин­формация вече не се намираше у него.

Така че необходимо е да се освободи терминът „мазо­хизъм" от тесните му значения.

Един пример: религиозните мъченици са били смята­ни за мистици или светци. Днес „науката" би ги опреде­лила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето от тях са се стремели към пълно сливане с божественото. Затова е било необходимо нищо да не ги „дели" от него, тоест да отстранят от пътя си собствената си индивидуалност.

Дали в такъв случай същността на човека не е понача­ло мазохистична - да се превърнеш в нищо, за да участваш във всичко...? Нали самият Фройд-казва, че мазо­хизмът (възприеман по този начин) е основата на пси­хичното като цяло?

Ами смъртта, смятана от някои за екстазно избавление, не е ли й тя мазохизъм в чист вид?

Само че научните наименования са стеснили значение­то на истинския мазохизъм; те са го свели до патологич­ните прояви и до сексуалните фантазии, които са само бо­лезнени извращения на едно нерядко грандиозно явление.

И дали в широкия му смисъл терминът мазохизъм не би могъл да бъде Заместен от страст към единение?