Става дума за важен символ, който откриваме в сънища­та на хора с чувство за вина и потребност от провал, из­питващи страх от изоставяне.

Съществуват „кланове" на акробати, театрални актьо­ри, цигани, циркови артисти, мафиоти, бандити и пр. Какъв е смисълът им в обикновения живот и в сънищата?

Клановете - все едно дали в тях участват високопос­тавени люде или долнопробна „измет" - представляват „семейства" извън традиционните общества. Те прите­жават особени кодове на честта, които трябва строго да се спазват. Членовете им често са свързани „на живот и на смърт". За да проникне в клан, човек трябва да е „дос­тоен" за него. Трябва да притежава знак за разпознаване. Членовете на клана са безмилостно лоялни един към друг.

Логично е, че кланът се явява в сънищата на хора, стра­дащи от чувство за вина, от афективна изолация, изпит­ващи потребност да се провалят или да бъдат изоставе­ни. Усещането е, че си приет безрезервно до смъртта си. Сигурността, която, ти дава кланът, е огромна (симво­лично), при условие че „слушаш". Открил си своето се­мейство. Обществото, което те плаши, изчезва. Сънува­щият изпитва чувството, че се грижат за него. Всъщност това е връщане към сигурността на детството.

Сън за клан (на двайсетгодишна жена)

- Пред мен имаше група хора с качулки. Бях до­пуснала някаква грешка, не знаех каква. Съдия­та се изправи, смъкна маската си. Оказа се ци­ганин, много красив. Знаех, че е справедлив. Щях да изкупя грешката си, може би 'да умра, но и бях сигурна, че ще получа медал, за да отида в Сент-Мари дьо ла Мер.

Тази млада жена проявяваше класически симптоми на чувство за вина - усещане, че другите не я приемат, не я „признават", че непрекъснато я поставят под съмнение, че не я обичат.

Да чуем асоциациите й:

•КАЧУЛКА. Тайно, анонимно, черно, наказание, неумо­лим закон.

•ГРЕШКА. Но аз винаги се чувствам гузна, открай вре­ме!...

•СЪДИЯ. Надзираващ, всевиждащ, критичен, детство.

 •ЦИГАНИН. Колко ли добре би ми било сред тях, да из­трия останалата част от света, бедност...

 •СПРАВЕДЛИВОСТ. Никога не са ме признавали зара­ди самата мен; как тогава да определя мястото си в живота?...

•ДА УМРА. Какво пък, в края на краищата...

 •МЕДАЛ. Признали са ме;участвам в празника; да, тряб­ва да си намеря приятели и приятелки; трябва да се из­лекувам от страховете си; сама да си избера семейство; и главно -сама да се призная...