Всяка човешка личност притежава свои опори. Още в дет­ството се изграждат „носещите греди", които здраво или не дотам здраво се свързват една с друга и постепенно се наместват, за да осигурят равновесието на конструкцията.

Що е невроза?

Може да се каже, че човешкото същество е съставено от „невротични" носещи греди. Необходимо е обаче преди всичко да се разгледа терминът „невроза" в нормалното му значение. Това е твърде важно, като се има предвид „бо­лезненото" съдържание, което обикновено се влага в него.

Имаме невроза в най-широкия смисъл винаги когато дадена човешка личност (би следвало да кажем дадена „система в движение") се приспособява към предложени (или наложени) отвън норми. А всяко дете още от раж­дането си е принудено да се нагажда към правила, цен­ности и пр., които никога не са негови собствени, тъй като не то е техният автор.

Ако доведем нещата докрай, става ясно, че безкрайни­ят низ от усилия да се приспособим „към другите" по­ражда многобройни „неврози", локализирани във време­то, продължителни или не, нормални или не.

Ще се спрем на това по-подробно в главата за видове­те Свръхаз (нормални или анормални) и за Сянката.

Човешкото същество е вечен акробат. Във всеки миг, във всяка милиардна част от секундата целият организъм се стреми да запази равновесието си. И във всеки миг организмът достига до състояние на равновесие, в което би могъл да остане неопределено дълго време, ако не беше система в движение*.

Така че нашето несъзнавано, което прилича на гигант­ски компютър, натъпкан с информация, непрекъснато се опитва да запази равновесието на системата, като това мно­го често става в ущърб на една или друга част от цялото.

Крайно важно е добре да разберем този факт. Да се върнем на компютъра. Да си представим огромен цент­рален компютър на не по-малко огромен завод. Да до­пуснем, че в него работят сто хиляди души, от генерал­ния директор до най-неквалифицирания работник, като всеки има своето място и функция.

Да предположим още, че на компютъра е подадена ця­лата информация за всичко в завода - от най-дребната машинна част до най-малката молекула на всеки човек, изпълнител или ръководител.

Компютърът е включен денонощно. Да вземем сега един измежду стоте хиляди служители, който работи в кабинета си на двайсет и петия етаж. -Той очевидно не знае нищо от онова, което става в „утробата" на ком­пютъра. Последният функционира в интерес на цялото и не се интересува от служителя като отделен елемент; нито от генералния директор, нито от някоя машина или машинна част поотделно.

С цел да запази равновесието на системата компютърът ще смени дадена машинна част, ще премести или уволни някой служител, ще назначи нов директор и т. н. Следова­телно личното благополучие на кой да е от елементите може да бъде накърнено в името на общото равновесие.

Да кажем, че мерките спрямо служителите са една или друга невроза, нормална или не. Да прибавим, че анормал­ната невроза наподобява служителя, който би искал на вся­ка цена да се задържи на своя пост заради личната си сигурност, но не успява да се впише в равновесието на цяло­то. Тогава този служител се превръща в нещо като „фиксация"; работата му става стереотипна; той се труди само за себе си, откъснат е от колектива и функционира на празни обороти, вкопчвайки се в неизменната си задача.

Разбираемо е в такъв случай, че между него и ком­пютъра, между него и колегите му възниква силно на­прежение. Това напрежение се нарича тревожност.

Да се върнем към човешката „система". Всяка невро­за (нормална или не) е опит за приспособяване (успешно или не). При анормалната невроза нещата се развиват така, сякаш част от. цялото работи за своя сметка (както служителят в завода). Появяват се „комплексите", кои­то са чужди тела в психичното на личността.

Изгражда се скован Свръхаз. Чуждите тела се превръ­щат в нещо като магнити, които привличат към себе си цяла поредица от поведения, които иначе биха били нор­мални. Част от личността се обездвижва. Между нея и дру­гата част, „здравата", възниква напрежение. Тревожността избликва, разлива се, приижда, докато в същото време се води все по-ожесточена битка за истинско или мнимо прис­пособяване. А компютърът на несъзнаваното работи без почивка. Неврозата е опит да се намери сигурност и общо равновесие за сметка на една или друга част от личността.

Да дадем впрочем пример с един много разпростра­нен симптом - натрапливото поведение.

Моята мания е моята сигурност...

Нека повторим най-напред, че всичко, което правим, съответства на осъзната или неосъзната потребност. Иначе не бихме го правили. Ето един сън на трийсетгодишна жена.

- Бях чистачка. Намирах се в обширен и луксоз­но обзаведен салон. Търках,паркета. Придвиж­вах се на четири крака. Имах чувството, че от­давна съм на това място. Покрай мен минаваха хора. Мисля, че имаше прием. Виждах купища съдове за миене. Беше... как да кажа... сякаш съм достигнала някаква крайна точка в живота си; не мога да опиша усещането... Бях тъжна, във всеки случай сама, извън всичко...

Тази жена страдаше от добре известни „натрапливости" - мания за ред, за бърсане на прах, за проверяване... Натрапливото поведение, както вече видяхме, е породено от тревожната потребност да бъдем винаги изрядни пред някой „авторитет"-вътрешен авторитет, разбира се. Или някогашен външен (родител, морал...), превърнал се в ис­тински „изкуствен спътник" на личността. Така започва­ме да се подчиняваме не на външния свят, а на вътрешния си жандарм. Такава е една от формите на Свръхаза.

И понеже винаги има нещо, което да трябва да „се сло­жи в ред", подобен човек би могъл през целия си живот да преминава от една натрапчивост към друга (да проверява непрекъснато заключени ли са вратите, изключена ли е газта, не тече ли водата, безкрай да подрежда едно или дру­го и т. н.). Този вид мания е изключително изтощителен. Обзетият от нея й посвещава цялото си внимание и е нес­пособен да я отхвърли, тъй като тя е главният механизъм на неговата сигурност (да е изряден означава да е спокоен).

В такива случаи се налага преди всичко да се отстрани причината, която е породила чувството за вина и тре­вожния стремеж към „перфекционизъм".

В цитирания сън откриваме също мизерабилизъм и чув­ство за провал (жената е станала чистачка и работи на четири крака). Към тях се прибавя и усещането, че е не­достойна (хората наоколо не я забелязват).

Този сън се оказа много полезен за младата жена. Тя можа да осъзнае, че винаги е прикривала с компенсации убеждението си, че е недостойна да съществува. Компен­сациите се състояха както обикновено във високомерие, презрение към другите, горделивост, необходимост ви­наги да е права и пр. Накратко - в паранойчно поведе­ние. И главно, жената си даде сметка за потребността си от провал (ще я разгледаме след малко).