Тревожните сънища доста често се отнасят до трудни житейски ситауции, минали или настоящи. Както вече казах, тези сънища могат да се повтарят, и то в продълже­ние на години!

Ето някои примери:

 •Жак много често сънува, че все още е войник. Или са го мобилизирали. Или са го обявили за дезертьор.

Само че Жак е на петдесет години. Явно е, че армията му е причинила травма или е породила у него тревожен климат, непреодолян след уволнението. Този сюжет може да изглежда безинтересен, но всъщност свидетелства за дълбоко безпокойство, на което сънят е само символи­чен израз.

•Пол често сънува, че е отишъл на работа след неоправ­дано отсъствие. Или че се готви да напуска, но все не успява да го стори. Или че началникът му го упреква за зле свършена работа.

Всъщност Пол от няколко години упражнява свободна професия. Сънищата му за работата са винаги заредени с тревожност. Защо? Би трябвало да се разбере какво е пред­ставлявала за Пол тази работа и какво означава за него неосъщественото напускане. Дали не е „страх от свобода­та?" Колкото до неоправданите му отсъствия, несъмнено става дума за климат, наситен с чувство за вина, проецирано върху работата и началника. И най-вероятно в детство­то му следва да се търси ключът за тези еднотипни съни­ща, които сякаш „настояват" да се ликвидира определена вътрешна ситуация, непрекъснато тровеща живота му.

•Мари-Терез редовно сънува, че се подготвя за универси­тетските си изпити.

Да, но тя от много години е вече лекар. Може би жи­вотът представлява за нея непрекъснат „изпит"? Или страда от такова чувство за вина, че все се опитва да „дава обяснения"?

•Фредерик неведнъж сънува, че се прибира в къщата, къде­то живее майка му (отдавна покойница). Вика, но никой не отговаря. Абсолютна тъмнина, дълбока тишина. Иска да се качи на етажа, но е парализиран от ужас. Събужда се облян в пот.

Да отбележим, че майката на Фредерик живеела сама и той все се страхувал да не я завари мъртва. Задълбоченият анализ обаче показа, че тревожността на Фредерик бе породена от неосъзнатото желание... именно да я види мъртва! За да се освободи от тегобата на майчиното нас­тойничество. Така че тук тревожността е нещо като „елек­трическо поле" между положителния и отрицателния полюс; тя идва от мощния антагонизъм между съзна­телното желание (майката да живее!) и неосъзнатата пот­ребност (майката да умре!) В този вид сънища се наблю­дава също и страх от изоставяне.

-Жана често вижда насън как някаква жена я блъска към голямо огледало, от което тя ужасена се отвръща.

Едно уточнение: майката на Жана отказвала (несъзна­телно) да види дъщеря си пораснала Тя всъщност искала девойката чисто и просто да остане нейна „двойница". Затова Жана изпитваше силна тревожност при всеки свой опит да придобие свобода и самостоятелност. Повтаря­щият се сън й казва: „Майка ми желае да видя в огледа­лото нейния, а не моя образ. Отказвам. Искам да стана това, което съм, макар че се боя да погледна ситуацията в лицето..."

•Жан-Пиер продължава да сънува, че се отдалечава от бащината къща, но някакъв глас го повиква и той се връща.                                                                              

Жан-Пиер е на четирийсет години. Женен е. Родите­лите му са починали. Сънят му е свързан с чувство за вина. Жан-Пиер винаги е имал усещането, че е „изоставил" родителите си, за да се ожени. Те впрочем живеели в охолство и в нищо не го упреквали. Това е вид сън за „изоставяне" и „страх от свободата".

•На Жаклин често й се присънва широка слънчева река, по която плават множество лодки. Но небето над река­та е покрито с истински килим от черни птици.

Преливащ от тревожност сън! С две думи: Жаклин е прекарала детството и юношеството си с „кастрираща"

баба, непрекъснато облечена в черно. Бабата изразявала по този начин тъгата си от смъртта на майката на Жаклин. Но понеже упорствала да носи черно години наред, в крайна сметка се превърнала за внучката си в олицет­ворение на самата смърт... Чудно ли е тогава, че Жаклин е толкова тревожна, така се разкъсва между сияйния живот, който усеща у себе си, и преследващата я смърт?

•Жан-Пиер сънува от години, не телефонът звъни през нощта. Сънува, че става, вдига слушалката и чува нежен женски глас, който просто произнася името му. След това - мълчание. Всеки път Жан-Пиер се събужда упла­шен.

Коя е тази жена, която преследва сънуващия и се задо­волява да го назове по име? Тъй като не познавам Жан-Пиер, който ми изпрати съня си по пощата, мога само да предполагам... Дали не става дума за Анимата му, от ко­ято не успява да получи „послание"? Или в будния си живот сънуващият не съумява да отдели същата тази Анима от майчините сили, които са я обсебили? Възмож­но е. Не е изключено да се касае и за мощна носталгия по детството. Или по „гласа" на майката, към която Жан-Пиер все още изпитва било голяма обич, било силно чув­ство за вина.

•Виржини често сънува, че се разхожда в голям град: Моли минувачите да я упътят или ги пита колко е часът. Ни­кой ней отговаря. Тогава се затичва към полицията.

Това е сън за „изоставяне". Виржини се усеща откъсна­та от обществото, отхвърлена. Никой не желае да я под­крепи, да я изслуша, докато броди в себе си (= града). Сама на света, тя се спуска към полицията, която тук е символ на майката като източник на сигурност.

•Жак често вижда в съня си къщи, които се срутват. Чувства се като парализиран.

Този тип сън може да сочи доста опасна несъзнавана ситуация. Къщата би могла да представлява Аза на Жак (който впрочем е склонен към депресия). И ето: Азът се срутва, но заедно с него се сгромолясва цяла една „отвесност", разпада се цяла една конструкция. Сънят изразява следователно силно усещане за безсилие, за непригод­ност към живота. Той принадлежи и към групата съни­ща със страх от кастрация.

Ето как тревожността се появява изневиделица нощем. Нека пак кажем: повтарящите се сънища са знак, който не бива никога да се пренебрегва. Тревожният сън е симп­том; той предупреждава сънуващия, че трябва да потърси корените на безпокойствата си.

Съществуват и „големи" тревожни съновидения с еле­менти, понякога близки до архетиповете (и за тях ще ста­не дума): препускащи коне, които всеки момент ще стъпчат сънуващия; страшни великани, митически чу­довища; необятни гори, където човек потъва без надеж­да за измъкване; зловещи цветове... Опасни джуджета, банди от разбойници населяват сънищата на много жени (ще ги видим по-нататък). Тук един мъж безкрайно бро­ди сред ледовете... Там друг... - да изброяваме ли още? Сънищата са толкова разнолики, колкото е човешкото безпокойство. Задоволих се да цитирам само някои от разпространените символи.

Колко престъпления се вършат в твое име...^[1]

Ето и още един доста обичаен вид сънища, които пораж­дат дълбоко безпокойство у сънуващия. В тях става дума за престъпления, затвори, преследване.

Мъж (27 г.)

- Току-що ме бяха освободили от затвора, къде­то излежавах дълга присъда за не знам какво провинение или престъпление. Улицата беше оживена и слънчева. Затичах се; чувствах, че ме преследват. Като се обърнах, видях заплашител­на тълпа, която ме настигаше.

Мъжът започна коментарите си с думите: „Но дали всъщност мен преследваха? Така предполагах, но нищо не го доказва!" Да чуем асоциациите му.

ЗАТВОР. В затвора съм. Открай време. Никога не съм бил свободен. Но какво изкупвам? Чувство, че нямам право на съществуване. Желание да умилостивя съдбата. Ни­кой не ме обича. Трябва да върша разни неща, за да ме обичат. Бих платил, за да ме обичат. Не искам да съм сам. Не съм свободен. Но ме освобождават. Слънце. Защо тичам, сякаш целият свят е хукнал по петите ми? Ви­наги ми се струва, че ме гледат, наблюдават, критику­ват. Стеснителност. Страх. Анали грее слънце... Защо не и за мен? Чувствам се виновен дори пред жена си и децата си!... Все едно, че съм момченце в свят на възра­стни... Не, не искам да съм сам...

Значи на „затворника" (на самия себе си) донякъде му олеква (вътрешно). Появява се свободата (слънчевата улица). Но вината остава (нямам право да съм свободен, щастлив, самостоятелен). Отрича ли се от свободата си? Бои ли се от нея?

В случая става дума и за сън за изоставяне.

В този тип сънища често се намесват представители на закона -съдии, полицаи, митничари, преподаватели, директори, палачи, адвокати и др. Сънуващият е преслед­ван, разпитван, обискирван; той бяга, хвърлят го в зат­вора, обезглавяват го и т. н. Подобни сънища могат да бъдат свързани и с едипова ситуация.

Мъж (22 г.)

- Убил съм пo-големия си брат. Пистолетът е на масата. Брат ми лежи; мъртъв е, но ме гле­да и казва нещо усмихнато. И родителите ми са там. Сцената изглежда съвсем естествена на всички, на мен също. Това най-много ме учуд­ва. Откакто сънувах този сън, изпитвам нещо като освобождение.

Съвсем разбираемо вътрешно освобождение! Без да навлизаме в подробности, колкото и да са важни, нека уточним: Филип смятал, че брат му го превъзхожда и е по-достоен за похвала. Самият той бил просто „по-мал­кият", „изтърсакът". Втори в майчината любов, втори и в бащините грижи. Крайно разпространена ситуация. В един момент започнал да си дава сметка, че той е ав­торът, той „фабрикува" собственото си чувство за мало­ценност. Защо? Поради един вид „мазохизъм", който спо­ред него би му осигурил цялата любов на родителите му. Затова си измислял, представял си семейна ситуация, която всъщност не съществувала! През този период на осъзнаване му се явил сънят.

В него той извършва убийството С пистолет. Това оръ­жие е „фалически" предмет (пробиващ, пронизващ). То е знак за мъжественост. Но най-важното е, че сцената е естествена. Семейната хармония показва вътрешното спокойствие на Филип и промяната, която е успял да извърши у себе си.

Както вече казах, престъпленията доста често се сре­щат в сънищата. Обикновено те изразяват едипова ситу­ация дори ако на пръв поглед сюжетът няма нищо общо с нея - чиновник убива директора си например или съну­ващият убива представител на закона.

Мъж сънува, че връхлита с колата си върху пазача на паркинга. И тук колата е фаличеека - тя удря, пробива. Пазачът символизира бащата, когото сънуващият трябва да убие, за да си осигури цялата обич на майката. Много жени сънуват, че убиват с нож. Ножът също е фалически предмет, който може да означава достъп до прекалено дълго изтласквана мъжественост.

Дали е необходимо пак да повтаряме, че тези сънища не бива да се приемат буквално?

Причини за появата на тревожни сънища

Знаем, че явлението тревожност може да се оприличи на „електрическо поле", възникнало между положителния и отрицателния полюс. Да продължим сравнението. В кондензатора енергията се локализира в изолатора, кой­то разделя плаките, тоест в пространството между елек­троните. Същото важи и за тревожността, която поняко­га „акумулира" огромни енергии и ги „кондензира" в полето между противоположните усещания. В съня от­рицателните чувства и усещания (омраза, враждебност, незадоволени потребности, неосъществени желания и пр.) се проявяват безпрепятствено. Несъзнаваното не го е грижа за „морала" и афишира съдържанието си без за­обикалки.

Но тревожността може да се сравни деблокираща сила. Нещо като бараж, издигнат насред реката. Важни „дви­жения" на личността са спънати или възпреш (от мора­ла например). Тук действат могъщи фактори -любов, ом­раза, сексуалност, самостоятелност, свобода. Да взе­мем само един пример: майка полага огромни усилия, за да отгледа и възпита трудното си дете. Грижите за него й отнемат всяка лична свобода и й причиняват големи тревоги. Нормално е да си мисли (повече или по-малко съзнателно): „Ако го нямаше него, можех да бъда щаст­лива и да разполагам със себе си." Нормално е да си го мисли, тъй като е вярно. Тогава й се явява следният сън (жената е на 32 години):

- Заминавах на почивка с годеника си. Бяхме изос­тавили кученцето си. Беше ужасно от наша страна, а аз говорех на годеника си за Венеция.

От асоциациите на сънувалата се разбира, че наистина е пътувала с годеника си, по-късно станал неин съпруг. Значи тя се връща назад. Озовава се във времето на сво­бодата и на перспективите. Напуска настоящата ситуа­ция и „отказва" да бъде омъжена (= несвободна). Кучен­цето символизира детето й. Но дори насън вътрешната „цензура" забранява истинското желание. Изпитаното усещане за чудовищност е твърде мощно и сънят „обез­силва" желанието. Тоест налице е блокиране, преграда. След-събуждането си тази майка се бе самоосъдила като най-лошата жена на света... и бе побързала да забрави съня си. Но тревожността оставаше и ден след ден „ата­куваше" преградата. Едва когато си даде сметка, че несъзнаваното й е описало нормално желание - да няма пречки пред свободата си, противопоставяйки го на също така нормалното й желание - да отгледа трудното си дете, което обича, майката намери покой.