Учителите по йога често го сравняват с водоем, чиято повърхност е набраздена с безброй вълнич­ки, образувани от ветровете на желанието, които духат над нея и я надиплят. Само когато тези ветрове спрат, водата престава да се вълнува, ус­покоява се и придобива бистрота — настъпва на­пълно ново преживяване, защото през нея вече може да се гледа и да се вижда здравата основа на самия водоем. Дотогава, поради нагънатата от вълните повърхност на водата,' тя е оставала не­видима и не е било възможно дори да се знае, че съществува. В случая водата е, разбира се, умът, а нейният субстрат, или солидната основа на водо­ема, е онзи по-висш принцип вътре в нас, който е над мисловността - духовното съзнание. Ветро­вете на желанието са чувствата, които надиплят мисълта.