Продължителността на човешкия живот е наисти­на пропорционална на подбудата за съществуване на душата или по-висшия Аз. Когато душата е постигнала своята цел, тя се оттегля, вече изчер­пала подбудите си за снизхождение. Високото съз­нание за цел произтича от духа и когато целта е изпълнена, то трябва чрез оттегляне да се възста­нови в духа. Вдишване и издишване, ден и нощ на събуждане и заспиване, живот и смърт в едно тяло - всяко от тях представлява един и същ, но действащ /в по-голям или в по-малък мащаб/ принцип. А те всички изразяват действието на за­кона за периодичността или цикличността при виб­рациите на Живота между неговите полюси.