Търпеливото наблюдение върху хода на собстве­ното дишане в крайна сметка води до способност за контрол върху жизнените сили и за насочване­то им към различните нива според индивидуална­та воля. Човек постепенно се приучва да разпоз­нава промените във вибрацията, които настъпват при преминаването на дишането или на жизнена­та енергия през различните нива, и съответно да упражнява контрол върху елементите или таттви­те, да ги управлява.

Докато дишането се извършва на приливи и от­ливи, ние се намираме в света на полярностите, в света на формата. Висша степен на контрол е та­зи, при която дишането е преустановено изцяло и човек напуска света на формата, за да се оттегли в този на духа, на всемирното съзнание. Това е по силите обаче само на посветения.

Подобно оттегляне е въпрос на степен. Една и съща е „вратата", през която минаваме в сън, при смърт или дълбока медитация - различна е само степента на оттеглянето ни през нея.