Основното в дишането е потокът като негова същ­ност и специфика, а неговият ритъм в жизнената система на човека е този на издигане и спускане на енергиите. Един факт, който рядко бива осъз­нат напълно, е, че при вдишването енергията се изтегля нагоре към по-високите чакри, докато при издишването енергиите слизат надолу в сферата на сетивата. Така, схващано в буквален смисъл, вдишването е приповдигане, което ни извисява на­горе към Духа, докато издишването ни спуска на­долу към Материята.

От това следва, че когато искаме да направим усилие, което предполага довеждане на енергията до проява по низходящ импулс, винаги ще трябва да вдишваме дълбоко. Щом се изпълнят с въздух дробовете, трябва да извършим и самото усилие при издишването. Както бе посочено в глава тре­та, дишането е също движение между дясната и лявата страна в човешката жизнена система. Чрез това движение в посока нагоре-надолу и встрани се изгражда спираловидният модел на кадуцея или на жезъла на Хермес, добре познат в езотеричния символизъм. Когато се произвежда електричество, процесът може да се изобрази графично като си­нусоидална вълна така:

При отместване на фазата на 180°, когато им­пулсът достигне крайната си точка, вълната се връ­ща. Следователно от гледна точка на електричес­твото кадуцеят е всъщност две синусоидални въл­ни, които се надигат и спадат, връщайки се об­ратно, наречени стояща вълна.

Дишането встрани - от ляво към дясно и обратното, се отразява в начина, по който то варира между дясната и лявата ноздра. В различно време дишането протича повече през едната или през другата ноздра /вж. „Променливи потоци" в гла­ва трета/. Като предизвикваме протичането на енергия да преобладава в дясната или в лявата страна на нашето тяло и организъм, ние можем да внесем промени в него. Когато сме в съзвучие с макрокосмоса, тези редувания в дишането нас­тъпват естествено и в подходящите моменти. Ко­гато дишането, преобладава през дясната ноздра, имаме изживяване на действие, а ако преобладава през лявата - на усещане. Този процес съответс­тва на Стълбовете на Строгост и Милосърдие в кабалистичното Дърво на живота. Ако обаче ди­шането протича еднакво и през двете ноздри, то­ва има особено значение, на което ще се спрем в следващата глава.

Относителната продължителност на вдишването и издишването, както и на междинните периоди на задържане - и вътре, и вън, - е също от голя­мо значение. Възможно е постепенно да се удъл­жи периодът на задържане на дишането и това упражнява одухотворяващ ефект върху съзнание­то. Обратно: удължаването на периода, през кой­то дишането е задържано навън, поражда проти­воположен ефект. Този принцип се наблюдава при въздишането например. Една възходяща въздишка отразява приповдигнато настроение - удивление от прекрасна гледка, при която просто секва дъхът. Една низходяща въздишка отразява летаргичност - както при прозяването, когато енергиите у чо­века текат надолу.

Понякога се смята, че е най-добре да се балан­сират възходящите и низходящите импулси на жиз­нената енергия чрез еднакъв ритъм на вдишване и издишване. Но както видяхме, животът предс­тавлява един непрекъснато менящ се поток, изис­кващ различни качества, за да се прояви в раз­личните моменти. Следователно изглежда по-ло­гично това, да бъдем в състояние да променяме ритъма на дишането и нагоре, и надолу, и наляво, и надясно така, че да подхожда на изискването на момента.

Много малко хора оползотворяват напълно своя потенциален капацитет за дишане. Дишането е живот и количеството, което можем да поемем, е от жизнено важно значение. По принцип бавното дишане е също и по-дълбоко, а бързото е като че по-повърхностно, по-плитко. Много йоги измерват продължителността на живота не с броя на годи­ните, а с този на вдишванията. Някои хора имат крайно нездравословния навик да дишат през ус­тата.