На своето ниво Мисълта съществува обективно чрез впечатленията и образите, които възникват в ума. На нивото на Духа има само чисто субективно преживяване на аз съм, без какъвто и да било момент на обективност. От гледна точка на Три­единството или трите гуни, човек се е отказал или оттеглил от втория и третия принцип, съсре­доточавайки се изцяло в първия. Щом това се е осъществило, постигнато е сливане или йога. Нис­шият Аз се е съединил с висшия чрез трансмута­ция на енергиите от долните центрове в най-горния. Това именно е Мистичният или Алхимичният брак, означаван у индуистите като сливане на Пу­руша и Пракрити /на човек и природа/.

Тъкмо това изживяване е залегнало в основата на толкова много и известни изявления на мисти­ци от рода на: „Аз съм Пътят и Светлината"; „Бъди спокоен и знай, че аз съм Бог"; „Аз съм всичко за всички"... На нивото на Духа има само изживяване на аз съм, но когато се идентифици­раме с духовния или универсалния принцип вътре в нас, можем да говорим от нивото на всеобщ­ността. Каже ли човек аз съм, разбира под аз и целия живот, Битието, защото съзнанието му е станало универсално.

"Ето, аз правя всичко ново" също изразява усе­щането за нещо непознато дотогава, понякога спо­менавано като усещане за чудо, преживявано на нивото на Духа. Съзнанието, разположено в те­менната чакра, ни предоставя именно преживява­нето на неописуемото блаженство от единението със собствения извор - божествената същност в човешкото съзнание, мистичното изживяване, ха­рактерно за всички религии. Това състояние е опи­сано чудесно като състояние на „усамотено един­ство" и то наистина предполага чувство за уединеност. Но парадоксално, тази уединеност е онази единност, която, разбира се, е самото начало на света. На това ниво човек постига единение с це­лия живот и ако отново си послужим със символа на колелото, той се намира в центъра му и разделността, основана върху обективния опит, е из­чезнала. Така, за да се слее с Битието на нивото на духа, човекът /това е пък друг парадокс/ следва да излезе от него на нивото на външното или лич­ностното.

Много хора нямат смелостта да се откажат от връзките и отношенията на нивото на личностно­то, защото смятат, че това ще ги откъсне от жи­вота. Само тогава, когато се откаже от тях, човек разбира, че всъщност единственото, с което се раз­деля, е илюзорната пределност на низшето себе и по този начин изплува в по-висша сфера, където е по-близо до всички същества, свързан с тях в съюз от по-дълбоко и истинско естество. За да намери своя истински Аз, индивидът трябва да се откаже от по-нисшия или илюзорен Аз, а откри­ването на истинския отговаря на трансмутацията на енергиите от по-долните чакри към темето.

Времето, което, както видяхме, е изживяването на свързване помежду им на образи, родени от Мисълта в процеса на създаване на мисловни форми от ума, не съществува на нивото на Духа, където всичко е сега и същевременно винаги ново.