Активността на мисловно ниво ни дава и прежи­вяването, което наричаме време. Видяхме, че в ума, обхванат от процеса на своите модификации и трансформации, протича непрекъснат поток от неуловими и изплъзващи се мисловни образи. Вре­мето е последователността на тези картини, съз­дадени от Мисълта. С други думи, свързването на две от тях е и преживяването за протичане на отрязък от време.

Горното би могло сполучливо да се сравни с последователното редуване на кадрите при про­жекция на филм. Ако първият кадър показва пъпка на роза, следващият - разтварянето на пъпката, а още по-следващият — напълно разцъфналото цве­те, зрителят получава усещане за протичане на време. Аналогия има, тъй като умът проектира об­рази по сходен начин и в процеса на това негово действие ние съединяваме образи напред или на­зад, назовавайки тези две посоки съответно бъдеще или минало.

Представата за времето напред в бъдещето или назад в миналото е значи съпоставяне на нивото на Мисълта, тъй като два свързани мисловни об­раза или впечатления са съпоставени един с друг. Свързването помежду им е преживяването за вре­ме. Същественият момент е, че когато модифици­рането на ума е овладяно чрез процеса на кон­центрация и медитация, изживяването на време изобщо липсва. Щом тогава в мисълта не се раж­дат образи, между тях не може да има свързване и следователно няма време. Когато човек е в та­кова състояние на съзнанието, той има допир един­ствено с едно вечно сега. Започне ли умът да вибрира, да произвежда образи и впечатления, ние установяваме помежду им връзки и отново прежи­вяваме времевия процес. От гледна точка на при­мера с колелото, приведен в началото на тази кни­га, ние сме се придвижили от ръба, където сме преживели разделността и следователно свързва­нето, оттам и времето, навътре към центъра, къ­дето няма нищо друго освен единство на всичко и Сега.

Времето следователно е нещо, което ние самите сътворяваме, създавайки собствени мисловни обра­зи. Тези образи са мимолетни, така че миналото и бъдещето са илюзорни от гледна точка на духов­ния принцип, но това се осъществява само когато умът е в покой.

С духа ще се занимаем в следващата глава, но нека тук отбележим, че човек може да използва ума си, за да мисли /т.е. за да формира мисловна представа или идея/ за духа. Мнозина бъркат то­зи процес на мислене за духа с действителната реализация на духа в самите тях. Но духът е изцяло над мисловността и умът ни въвежда в заблуждение по отношение на него, защото колко­то повече го мислим, толкова по-малко го реали­зираме.