Да контролираш каквото и да е, означава способ­ност и да го използваш, когато е необходимо, и да прекратиш използването му, щом това вече не е потребно. Ако не можем да преустановим който и да било процес, когато искаме, ще рече, че този процес владее нас, не ние него. Да контролираш каквото и да е, предполага известна обективност към него и следователно известна независимост. Да вземем като пример съд, пълен с боя. Ако желаете да го контролирате и да боядисате една стая, да речем, не бива да се ангажирате прекалено: ако боята изцапа ръцете ви, значи не я владеете добре. Казано другояче, човек трябва да може да държи всяко средство, всяко явление, всеки подтик на из­вестно разстояние от себе си, за да е в състояние да упражнява контрол над тях.

И така, да контролираш Мисълта, ще рече да задържаш в ума си само онова, което желаеш да има в него като идеи и образи. Следователно, ако не искаме да използваме ума си, можем по же­лание да спрем да мислим. Повечето хора обаче имат да извървят още дълъг път, преди да достиг­нат това ниво, и да изпълват ума си единствено с онова, което те самите желаят.