Животът следователно представлява един двупосо­чен процес: „изливане" от неговия извор в русло­то на изява и завръщане към източника с обогатя­ване от опита, който е получен при това движе­ние. Или ако си послужим с образност, заимства­на от християнството, душата се завръща с урожая на нови опитности, „носейки снопите в себе си". Традиционните философско-религиозни уче­ния на Изтока от рода на будизма и индуизма са насочени предимно към онова, което бихме могли да определим като аспект на оттегляне, постиган чрез откъсване на принципа на духовното от вся­какво негово ангажиране с формата на материал­ното. Тези учения наблягат главно върху радостта и блаженството, изживявани тогава, когато духът се е оказал в състояние да се освободи от своята привързаност към егото на личността и да постиг­не съединение с по-висшия принцип - на духов­ното, вътре в самата нея. Думата „личен" /„лич­ностен"/( На англ. рersonal. - Б. пр ) произлиза от латинската реrsona, озна­чаваща „маска", и нейната употреба в такъв кон­текст свидетелства следователно за мимолетната или недействителна природа на низшето его, на т.нар. „себе", дадено ни по рождение, за да се изразяваме, ала което не е истинският ни Аз.

Това съединение, сливането с божествения прин­цип вътре в нас, нашият възвишен и истински Аз, се нарича йога в индийската метафизика. Думата наистина ще рече „свързване" и е стигнала до нас с английската уоkе /„ярем"/, която ни отвежда към латинската уugum, а определения като соnjugal например са тясно свързани по корен с нея.

При мюсюлманите концепцията за единение е изразена с понятието ислям, означаващо отказ от низшия Аз, от себето, в полза на висшия божест­вен принцип вътре в самия човек. Себеотдаването е впрочем съществен елемент в мистицизма, а в християнството въпросната концепция е изразена в Причастието или в Мистичния брак.

Други философски учения и системи от възгле­ди, предимно европейски, се занимават повече с приземяването на принципа на духовното и с из­разяването му в по-конкретна форма чрез твор­ческа дейност.

Нито единият, нито другият подход обаче са из­цяло правилни или по-скоро всеки от тях съдържа частична истина и е верен само в собствените си граници, докато и двата, взети вкупом, са необхо­дими елементи от цялостния процес на Живота. Или, както вече бе изтъкнато тук, Животът е и произтичане от извора, и ново вливане в него, като идеалното е човек да съумява да постига рав­новесие между двете страни на общия и неделим процес. Тези негови два аспекта могат да бъдат окачествени като магически и мистичен - тръгва­нето от извора е магическо, а завръщането към него е мистично.