Ако четирите полюса в жизнената система на чо­века са един неподвижен магнит, а чакрите са роторите, тогава имаме налице седем силови по­лета, възникнали благодарение на четириполюсното функциониране на всяка отделна чакра. При обръщането на полюсите посоката на въртене на тези силови полета също се обръща. Опитът, с който разполагаме на което и да е от тези равни­ща, ще зависи от това, дали енергията преминава навътре или навън през съответната чакра. Енер­гията, преминаваща навън през нея, ни осигурява и съответен орган на действие. Или, казано друго­яче, когато енергията е насочена навън, ние полу­чаваме опитност или изживяване на действие на равнището, отъждествявано с въпросната чакра. И обратното, когато енергията е насочена навътре, опитността е за усещане на такова ниво.

Във всяка от петте долни чакри следователно ние имаме изживяване на усещане, което ни дава нашите пет сетива. Пет са също и органите на действие, които са все същите енергии, щом са насочени навън.

На пръв поглед не е много лесно да се схване връзката между органите на действие и тези на усещане. Нека обаче припомним предупреждение­то, което направихме още във встъпителните стра­ници на тази книга относно ограничеността на уси­лията да се вниква в същината на нещата по чис­то интелектуален път. Чрез практика и самонаб­людение хората могат да установят валидността на тези принципи, които първоначално са им се стрували непонятни, за собствения си опит. Пове­че обяснения за качествата, свързани с всяка от­делна чакра, ще намерите в следващите глави.