Разположен е в гръбнака на равнището на слън­чевия сплит. Свързан е с усещане за обемност, топлота, за жизнерадост и оптимизъм. Тази чакра следователно е тъждествена на елемента огън в природата на човека.

Огънят й водата са като че в немалка степен противоположни. Плавният поток на флуидиостта е насочен надолу и е свързан със състоянието на свиване, докато огненото качество говори за насо­ченост нагоре и за разширяване, за експанзия. С тази чакра е свързано зрението. То зависи от свет­лината. А светлината е свойство на елемента огън и е извлечена от него - зрението следователно е единствено възможно поради наличието на този еле­мент в нашия организъм. Оттук и заключението, че неговата сила у човека определя и светлината, в която той вижда нещата. Сигурно ще се съгла­сим с подобно твърдение, ако признаем, че когато сме в приповдигнато настроение, всичко ни се виж­да бляскаво и ярко, а животът - изпълнен с топлина и могъщество. И обратното, изпаднали в друго състояние на духа, ние считаме света за неприве­тен, безцветен, лишен от жизненост. Разликата между тези две настроения се обуславя само от относителната сила, с която вибрира енергията на слънчевата чакра в съответния момент.

Асимилирането на храната чрез горенето й в организма се ръководи също от функционирането на тази чакра. Човек, който има силни вибрации на нейното равнище, оползотворява поетата храна по-добре от друг, който независимо от погълнати­те количества никога не разполага с достатъчно енергия и без съмнение страда от недостатъчно присъствие на елемента огън в своя организъм.