Отношението на човека към удоволствия­та е дълбоко пристрастно и би било твърде уди­вително, ако той би могъл обективно и правилно да се отнася към тях. Именно затова то не се случ­ва в действителност. Същото се отнася и за по­требностите. Правилното поведение по отноше­ние на потребностите е следното: към тях трябва да се отнасяме като към камшик, задоволявайки ги в необходимата степен, без да се вторачваме и фиксираме върху тях, но осъзнавайки ги като признак за правилно придвижване напред. Ако липсват удоволствия, значи потребността не е задоволена или по някакъв начин е изкривена.

Но това не е всичко. Потребностите се ста­раят да предугаждат стремежите на духа и да дей­ствуват в съответствие с тях. Защото потребнос­тите са камшик, заставящ човека да се движи в определена посока. И ако тази посока бъде от­гатната, камшикът става излишен, и потребнос­тите умират от собствената си смърт. Затова е важно да се осъзнае дадена потребност и нейни­ят духовен смисъл. След това е необходимо да се ориентираме какво да правим с потребностите, които не можем да задоволим в даден момент. По принцип съществува богат асортимент от дей­ствия, които човек съзнателно или подсъзнател­но може да извърши с цел да трансформира не­задоволени потребности. Добре известни са та­кива методи като подтискане, съпроводено с из­тласкване в подсъзнанието и с регресия. Това е едно от най-ужасните зрелища. По-нататък ид­ват сублимацията и компенсацията. Ще се спрем на последната.

Компенсацията представлява опит да се прилепи до незадоволимото в момента желание друго желание, което е възможно да бъде удов­летворено. С други думи - да заменим един вид удовлетворение с друг вид.

Това е опит с негодни средства да се реши проблема. Негодни, тъй като напрежението, създадено от потребността и възникналото от нея желание, не може да бъде напълно снето чрез изпълнение на друго желание. Тоест, без да се измени самата програма-потребност така, че ние залъгваме съзнанието, но не и подсъзнанието. За разлика от случая с компенсацията, при субли­мация се пораждат други желания.

Съзнанието притежава способност за из­куствено слепване на различни програми на под­съзнанието, които нямат такова предназначение. Ще се спрем върху няколко от тях.

Човек, който не одобрява тези или онези свои потребности, смятайки ги за "низки", но без да е способен да ги подтисне, може да прикрепи към удоволствието от изпълнение на "осъдител­ното" желание друга програма, която ще отравя това удоволствие с угризения и натяквания. Ог­ромен е броят на невротиците, които съществу­ват с такава постоянна нелюбов към себе си и към своите "низки" прояви. Но тази психическа от­рова трови самия човек и няма никакви други функции.

Другата идея се заключава в това, че човек се привързва към определен вид удоволствия, тоест формира в себе си програма-потребност към удоволствия от даден тип. Но тази потреб­ност е лъжлива.

Ето още една лъжлива "спойка" - насил­ственото формиране на емоционални реакции от типа: "това е хубаво - аз ще се радвам", или "това е лошо - аз ще се огорчавам". Човек обикновено не е в състояние да оценява обективно едно или друго събитие. Той не е в състояние да го види през погледа на Световния дух, от гледна точка на ролята на това събитие в еволюционния про­цес и да предвиди всички кармични последици. И съответно събитието само по себе си не пре­дизвиква у него оценките "добро - лошо" и съот­ветните емоционални реакции на радост или огорчение. Такива оценки възникват само при същностна включеност на човека в събитието. Във всички останали случаи такива реакции лип­сват, и това не е признак за безнравственост на човека. Ако той се опитва постоянно да оценява всички събития и съответно да реагира, създава се неадекватна програма за рационализация. На­силвайки самия себе си, човек реагира с изку­ствени емоционални реакции.

И още една лъжлива "слепена" програма на подсъзнанието - рационализация на своите потребности " до дупка". Човек никога не знае и не може да знае какво иска. Не би могло да бъде другояче: потребностите задават насоката на дей­ността /вътрешна или външна/, но не и резултатът от тази дейност.

В заключение още веднъж ще подчертая, че напрежението и удоволствието, съпътствува­щи потребностите, лежат в различни сфери: удо­волствието - в емоционалната, а напрежението - в духовната, тъй като те биват ограничени от свободната воля. Желанието трябва да бъде из­пълнявано, подтискано или сублимирано, а за това се губят много сили и време.