Съществуват потребности, формирани не от духа, а от съзнанието и от средата. Тях можем смело да наречем лъжливи. Ще разгледаме две от тях: потребността от удоволствия и потреб­ността от щастие.

Удоволствието има една-единствена функ­ция: то служи като индикатор за качеството на задоволените потребности. И заедно с отмира­нето на дадена потребност свършва и специфич­ното за нея удоволствие, без да принася вреда за човека. Навикът към удоволствия от всякакъв тип е лъжлива, изкуствено създадена програма, коя­то силно изкривява ритъма на енергийния жи­вот на човека.

Що се отнася до щастието, човек съвсем не е създаден за него. Щастието е духовна кате­гория, а не емоционална, и доколкото емоцио­налният живот е вторичен по отношение на ду­ховния, то щастието не може да бъде емоционал­но състояние или негово следствие. Щастието представлява сладкиш, който духът дава в онзи случай, когато човек върви по истинския път. То не е нито ментално, нито емоционално, а духов­но състояние, при което човек същностно, дълбо­ко вътре в себе си, усеща подкрепата на своя дух. И човек може да се сдобие с щастие само за кратък времеви отрязък, тъй като неуморимият дух създава нови потребности, нови напрежения и нови изпитания във външния свят.