В съответствие с вида възприятие у даде­ния човек се формират няколко картини на све­та: ментална, емоционална и същностна.

Менталната картина на света представля­ва образ на реалността, който остава в съзнание­то ни, когато се изключи енергийният аспект на възприятието. Това е нашата съзнателна, "хлад­на" представа за устройството на света. И същев­ременно това е главно средство, чрез което под­съзнанието управлява съзнанието, тъй като същностната и емоционалната картини при да­ден човек рязко се различават от менталната.

Емоционалната картина на света е съвкуп­ност от емоционално значими явления от реал­ността. Тази картина е доста по-стеснена от мен­талната, но пък е по-близка до същностната. В менталната картина може да има няколко стоти­ци човешки образа, докато в емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в менталната и емоционалната кар­тини често е много различна: разбирайки важно­стта на нещо, ние можем да останем равнодуш­ни към него. И обратното.

Съвкупността от същностно значими обек­ти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид, че силните емоции съвсем не вли­зат задължително в същностно значими събития. Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо, макар че об­ратното не винаги е вярно.

Силните емоции по­чти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито демонстрираните от чове­ка мисли обикновено са повърхностни.

Трите картини на света играят важна роля за възприемането на информационно-енергийните потоци. Подсъзнанието, ориентирайки се в тях, създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответства­щите картини. Промяната на дадена картина на света е процес труден и болезнен. Подсъзнание­то се захваща с това само при силен натиск. Ра­ботата на тези филтри може да се види в ситуа­ции, когато човек искрено не вижда, не разбира и не чувства елементарни неща.

Както е известно, животът не може да бъде вкаран в рамки. В същото време картината на света е дом за човешката психика, а стените на този дом трябва да бъдат добре укрепени. За цел­та подсъзнанието разполага с мощни програми за защита от информация, която противоречи на дадената картина на света. С други думи - от информация, за която човек не е подготвен. Тези защитни програми предпазват човек от нежела­телна информация както от външния свят, така и от вътрешния.

Подсъзнанието разполага с няколко ефек­тивни начина да блокира подобна информация. Първият е лишаване на информацията от нейна­та енергийна съставка. Тогава на човек му става скучно, макар че темата е ментално важна.

Другият е изкривяване сложността на по­стъпващата информация с цел вниманието да бъде превключено върху нов обект. Често чува­ме: "0, това е твърде сложно за мен!" Или: "Не, не, това е банално, няма защо да слушам пове­че!"

Третият начин е да се затвори пътят на не­желаната информация чрез силна емоционална реакция, изкривяваща или блокираща тази ин­формация. Жена ти ще започне да плаче, ако й кажеш нещо, което е едновременно и вярно, и неприятно.

Срещу нежеланата емоционална информа­ция съществува мощно средство — спокойният ментален анализ, който рязко намалява нейната енергийна съставка.

Що се отнася до програмата за защита на същностните картини на света, тя е доста по-ефективна и сложна от програмите, охраняващи менталната и емоционалната картини на света. Тя притежава твърде тънки средства за въздействие. На първо място тя, подобно на мъдрец, не изпада в ситуации, заплашващи неговата същностна картина. И при най-малката опас­ност тази програма поставя на човека плътна маска, кара го да играе определена роля. Това, че човек играе тази роля, не го заплашва нищо. С други думи, маската блокира достъпа до същно­стта. Наистина, и възприятието, и поведението на дадения човек в този момент не са същност­ни, а повърхностни, формални, човек не живее, а играе роля, изпълнява функция. Една от най-гъвкавите маски е менталната маска на "разумен" човек, разсъждаващ от гледна точка на разума, материята и здравия смисъл. "Разумният човек" има два девиза: " Хайде да не бъдем..." и " Хай­де да си представим..." Подобен човек може да моделира умствено целия си живот: и омразата, и любовта, и науката, и изкуството, дори и смъртта. Но той не живее живота си, а моделира, опитвайки се да защищава егото от въздействия­та както на своя дух, така и на външния свят.

Когато човек попадне в ситуация, заплаш­ваща неговата същностна картина на света, под­съзнанието моментално включва мощните ава­рийни програми за защита. Те са много по-при­митивни и по-надеждни от обикновените под­съзнателни програми, и са много по-стари. Тога­ва става следното: човекът пред очите ни дегра­дира, оглупява, престава да се владее, изпада в ярост, гняв, отчаяние, истерия.

В подобни състояния подсъзнанието, получавайки пълна власт над съзнанието и изключ­вайки висшите програми за регулиране, може да извърши каквото си иска с постъпващата неже­лателна информация. То може да се прави, че не я забелязва, да я изкривява до неузнаваемост, да я изтрива от паметта си и прочее.

Но тези аварийни програми рядко биват пускани в действие. Обикновено подсъзнанието включва леко редактираща и цензурираща про­грама, която адаптира постъпващата информация към картината на света. За да не променя своята картина на света, човек трябва само да си закри­ва от време на време очите и да се позалъгва. Тай­ната е в това, че съществуват много твърди и от­работени програми на възприемане, които са достъпни за всекиго, безопасни са за същност­ната картина на света и са много разпростране­ни. Това са щампите на възприятието.