Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичай­ните начини на поведение и реакции, а от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая - несъзнаван /подсъзнател­ни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени момен­ти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнава­ните неща: ако върху тях се фиксира внимание­то, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Тако­ва е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.

Съзнанието, външният свят и духът посто­янно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на все­ки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенства.

Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. До­като той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.

Главната задача на духа се състои в посте­пенната трансформация на егото, в доближава­нето му до себе си, тоест - в развитието на акту­алното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъ­знава все повече както външния, така и вътреш­ния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а поня­кога възникват и нови.

Какво означава изразът: съзнанието конт­ролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуа­ция тя предизвиква у субекта чувството ревност.

При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувства­та, изпитвани в дадена ситуация произтичат от един източник в психиката.

При второ ниво на контрол се появява уме­ние да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, ся­каш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се спра­вим с изблиците на ревност.

Трето ниво на контрол представлява уме­ние да регулираме в определени граници интен­зивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наисти­на, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информаци­онен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размиш­ляваме върху тема "ревност".

Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена про­грама и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация.

Пето ниво е възможност да включим да­дена програма към друга програма или, обрат­но, да блокираме подаването на данни от една програма към друга.

Нека разгледаме еволюционната трансфор­мация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния чо­век. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответства на етиката и еволюционното равнище на съвре­менния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновид­ност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладе­лец.

Опитите да се подтиснат резултатите от ра­ботата на програмата за ревност обикновено ня­мат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладя­ване на тази програма е разширяване на същнос­тното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за рев­ност не е унищожена, а е трансформирана: изга­ря само онази част от нея, свързана с отрицател­ните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип вни­мание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище.

Обособяването и усложняване на подсъзна­телните програми са обичайни спътници на ево­люционния растеж. Опитите за пряко подтиска­не на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре извест­но в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използ­ват по-висши видове енергии, съответстващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя про­грама рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се прежи­вява като необяснимо притегляне от "гадни" си­туации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане.

В нормални условия мъж, общуващ с оп­ределен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участват не само със своя животински магнетизъм /енергията на Свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на Манипура/, умението да се обличат добре и да водят инте­ресни разговори /енергията на Вишудхи/, житей­ските им възгледи /Аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завъ­рже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вари­ант.

Колкото е по-проста една програма и с кол­кото по-низши енергии работи, толкова по-труд­но е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и прена­сочването им към по-високи енергии. Има и дру­ги начини и в психоанализата един от тях се на­рича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на па­циента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него.

Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление.

Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздейству­ва върху човека твърде силно. Затова и подсъзна­телните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от оне­зи, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трак­тат егото се разглежда като актуално, тоест теку­що, но не низше "аз".

По същия начин духът въздейства и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помис­ли в друга насока, да се опита да усети нещо раз­лично. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно.

Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгла­сувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това оз­начава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват/ и това се нарича Провидение /да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпита­ния /това се нарича Съдба/. Процесът продължа­ва дотогава, докато не се получи промяната.