Вторият трактат е опит да бъдат
осмислени основни понятия на психологията от гледна точка на индийската
философия, главно на идеите на Веданта в тяхното съвременно разглеждане
/Свами Вивекананда, Йога Рамачарака, Бхагаван Шри Раджниш/.
Макар авторът да стои на
идеалистически позиции, описаните психически модели лесно могат да бъдат
интерпретирани от материалистическа гледна точка. Но за автора бе важна терминологията,
използвана при написването на трактата. Ползвани са понятия, които не могат да
бъдат избегнати при описания на човешкия духовен живот - психическа енергия, /основна валута на подсъзнанието/
и чакри /центрове,
през които тя преминава/. Тези понятия, за жалост, все още не са приети в съвременната
психология.
В този трактат авторът
разглежда тънките и субективни движения на душата, тоест - явления от
вътрешния свят. Човек, който не притежава навика да се самоанализира, може
искрено да каже: "Извинявайте, ама при мен липсват откровения, вътрешните
гласове мълчат и само външните обстоятелства ми влияят!" За подобен човек
всички концепции и критерии на автора ще се сторят несериозни; това е
обичайният упрек към източните философии, които не предоставят точни външни
рационални понятия и критерии. Но тези трудности са в природата на нещата.
Светът е външно даден и затова зле се поддава на рационализиране. Ако кажем,
че западната мисъл обикновено се опитва да го представи във вид на чертеж,
изрисуван с туш, то на Изток сякаш използват маслени бои. Ако отблизо всичко
се размива и става многозначно, то общият изглед като цяло дава отчетлива
картина.
На Изток призовават явно
интуицията на ученика, а на Запад това става тихомълком.
Една от причините, затрудняваща
силно изучаването на подсъзнанието, се крие в това, че на него този процес не
му е безразличен. Безпристрастният поглед на аналитика се замъглява от
душевните движения, и психиката си изработва защитни механизми. Затова ние,
вместо душевен огън, първо съзираме пепел, и второ - виждаме далеч не всичко.
Това става, защото не сме допускани в най-съществените места: за тях можем
само да се досещаме.
Основна цел на автора е да се
ориентира в структурата на подсъзнанието и неговата роля в психическия живот
на човека. Предлаганата концепция е една от възможните гледни точки върху
нещата.
|