Вторият трактат е опит да бъдат осмисле­ни основни понятия на психологията от гледна точка на индийската философия, главно на иде­ите на Веданта в тяхното съвременно разглеж­дане /Свами Вивекананда, Йога Рамачарака, Бхагаван Шри Раджниш/.

Макар авторът да стои на идеалистически позиции, описаните психически модели лесно могат да бъдат интерпретирани от материалис­тическа гледна точка. Но за автора бе важна тер­минологията, използвана при написването на трактата. Ползвани са понятия, които не могат да бъдат избегнати при описания на човешкия духовен живот - психическа енергия, /основна валута на подсъзнанието/ и чакри /центрове, през които тя преминава/. Тези понятия, за жалост, все още не са приети в съвременната психология.

В този трактат авторът разглежда тънките и субективни движения на душата, тоест - явле­ния от вътрешния свят. Човек, който не прите­жава навика да се самоанализира, може искрено да каже: "Извинявайте, ама при мен липсват откровения, вътрешните гласове мълчат и само външните обстоятелства ми влияят!" За подобен човек всички концепции и критерии на автора ще се сторят несериозни; това е обичайният упрек към източните философии, които не предоставят точ­ни външни рационални понятия и критерии. Но тези трудности са в природата на нещата. Светът е външно даден и затова зле се поддава на рацио­нализиране. Ако кажем, че западната мисъл обик­новено се опитва да го представи във вид на чер­теж, изрисуван с туш, то на Изток сякаш използ­ват маслени бои. Ако отблизо всичко се размива и става многозначно, то общият изглед като цяло дава отчетлива картина.

На Изток призовават явно интуицията на ученика, а на Запад това става тихомълком.

Една от причините, затрудняваща силно изучаването на подсъзнанието, се крие в това, че на него този процес не му е безразличен. Безпри­страстният поглед на аналитика се замъглява от душевните движения, и психиката си изработва защитни механизми. Затова ние, вместо душевен огън, първо съзираме пепел, и второ - виждаме далеч не всичко. Това става, защото не сме до­пускани в най-съществените места: за тях можем само да се досещаме.

Основна цел на автора е да се ориентира в структурата на подсъзнанието и неговата роля в пси­хическия живот на човека. Предлаганата концепция е една от възможните гледни точки върху нещата.