1.  Намирате се в конкретна обстановка, но се постарайте да мислите за нещо, което не е нейна съставна част. Намирате се в условия, които ви карат да възприемете бързо променящи се събития.   Старайте   се  да   се   съсредоточите   върху   нещо неподвижно, да успеете да  изключите външната  среда  от възприятията си, да не я фиксирате в съзнанието си.

2.  Превключете мислите си от интересен върху неинтересен обект. Постарайте се и в него да намерите нещо интересно, вълнуващо.

3.  Старайте се в каквато и да е обстановка да не мислите за нищо.

4. Фиксирайте вниманието си върху предмети, които с нищо не се открояват в обстановката на пръв поглед. Старайте се да намерите   именно   в   тях   нещо,   заслужаващо   внимателно изучаване.

Напомняме отново - никакво напрежение! Всичко трябва да става просто и естествено, а неуспехът не трябва да предизвиква у вас досада или недоволство от самия себе си. Единственото, което си разрешавате, е усмивка или констатация на факта -"Е, пак не стана... Нищо, ще стане!".

Опитайте се да мислите за интересуващ ви проблем в продължение на няколко дена или няколко месеца. В същото време избягвайте да получавате информация за това от нормалните източници. Скоро ще почувствате, ще осъзнаете, че самите размисли активно ви обогатяват с информация.

Емоционалното обагряне кара всички нервни възли, всички вълноводи на Канарк да участват в настройването и довежда организма до състояние на хармонична цялост.

Дишане (упр.1,8). Поемете дълбоко въздух. Задръжте го няколко секунди. Представете си как поток от свежа прана стига до най-горните ъгълчета на белите дробове (особено горния участък на десния бял дроб, където често се наблюдават поражения от туберкулоза) и как измества отработената прана. Пригответе устните си като за свиркане и няколко пъти силно издишайте през устата. Когато е изтласкан целият въздух, издишайте и резервния запас. Направете го 2-3 пъти. Последният път не изтласквайте резервния запас.

Психично дишане трябва да се прави винаги само в спокойно положение. Опитайте се да имате ясната представа, как вихрите от прана спираловидно обвиват цялото ви тяло, насочвайки се от краката към главата и обратно, след като сте ги пропуснали през кожата, мускулите и костите. Смятайте, че сте постигнали резултат едва след като усетите действително (а не във въображението, не в представите си) движение на енергия по спирала във вашето тяло.

Визуалните наблюдения на Кирлиан са доказателство, че най-интензивно изтичат зарядите в средата, там където липсват затворени контури. Събирането на ръцете и краката, притискането им към тялото (както при създаване на аура) води до създаване на затворен контур. Енергията циркулира вътре в тялото и в тона положение не може да става дума за енерго-информационна обмяна със средата.

Всяко невнимание, всяко психическо усилие, което не се усеща, а само се осъзнаха в слаба степен, може да доведе до непропорционално големи загуби на енергия и да разстрои организма, ако нямате създадени навици.

Вътрешният оглед е осъзнаване на енергийния баланс на всеки орган и цялостно на организма. С помощта на примери трябва в известна степен да притъпите интензивната дейност на отделни органи. Например, ако преди началото на упражнението дадени мисли или впечатления са активизирали дейността на половите жлези, най простият начин за разтоварване е да умножите наум 17x19. Докато смятате ще почувствате как енергията напуска тези области. Тогава съсредоточете максимално вниманието си към слънчевия сплит, където трябва да се събере праната. Мислете за това как от всички органи енергийните запаси се стичат към слънчевия сплит, как този орган стремително се насища с прана. Внушавайте си, че ви е приятно усещането на процеса. В сферата на половите органи се изразходва прекалено много енергия изобщо. Тази сфера може да се разглежда като фокусиращо приспособление, с помощта на което събраната от целия организъм прана може лесно да се насочи към слънчевия сплит. Когато почувствате, че сте успели, не мислете повече за нея, не мислете повече, че имате тяло, а в него енергия. Всичко ще стане автоматично, когато му дойде времето.

Умората, най-малкото недоволство от самия себе си, неудовлетвореността, ироничното отношение към самия вас и към упражнението са сигнал, че трябва да прекъснете. Ако пренебрегнете това условие, макар и веднъж, ще се окажете отново на изходната точка или изобщо ще бъдете отхвърлен от телепатията.

Ако овладеете своето мислене (виж упр.3,8), и най-съкровеното в телепатията ще бъде за вас отворена книга, ще удължите живота си и ще се радвате на добро здраве.

Дишането, редувано през двете ноздри, е средство за преодоляване на умората. Седнало положение. Главата, шията и гърбът са под права линия. Затиснете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра. Дълбоко вдишвате през лявата. Задържате въздуха 2-3 секунди. Затиснете с палеца на лявата ръка лявата ноздра. Издишване през дясната. После обратно.

Полученото от общото поле знание често изглежда абсурдно. Но то е истинско, филтрирано и обработено в полето. Информация за даден предмет можем да получим не само в сегашно време, а изобщо - какво е представлявал, какво е сега и какво ще бъде. Можете да получите информация за собственото си бъдеще и за бъдещето на близък човек. Не се опитвайте да го правите! Изкушението е прекалено голямо, затова ви предупреждаваме колко е опасно.

Телепатията не търпи компромиси, не търпи никакви сделки със собствената съвест. Ако не можете, вие просто не сте достоен.

Нямаме никакви основания да отричаме взаимодействието между полетата на отделните светове. В нашето поле може да се просмуква информация от други полета, която ни е чужда психологически. Тя е в състояние да изпълни съзнанието ни с ужас, да ни парализира. Може да стане така, че да приемете информация, която не сте в състояние да осмислите и да обработите.

В телепатията съществува закономерност —число, по-малко от 7, трудно се възприема от перципиента, чиято роля в случая се изпълнява от телепата-практик.

Заявете в компания - "Е, аз си тръгвам". Ако искрено започнат да ви молят, останете - вие сте успели да наложите своя ритъм, вие гасите последните огнища на съпротива в психиката на другия човек. Останете. Усилвайте влиянието си, докато не почувствате, че неговата психика окончателно ви е подвластна. Помнете, че вие трябва отчетливо да фиксирате ритъма, да го осъзнавате и да го чувствате.

Изпратената от вас телепатема в състояние на гняв, може да се съедини със съзнанието, с психиката на друг човек и да го тласне към престъпление, стига той да притежава достатъчно сили и знания и обстановката да му позволява.

Пълното освобождаване на съзнанието (упр. 1,11) в такъв случай е смъртно опасно. Когато се настройвате да приемате некробиотична информация, винаги оставяйте в съзнанието си "страж", който да пази физиологичния минимум усещания. През цялото време помнете - аз съм жив, аз мисля, аз съществувам, обичам живота, аз съм жив, ще живея и т.н. Само в тези упражнения се допуска ироничен нюанс, който ще ви задържи на повърхността и няма да попречи на възприемането на такава информация, а в нейната сила вие ще се убедите от собствен опит. Ако след подобно приемане на информация остане и се задържи у вас усещане за ужас и объркване, в никакъв случай не правете никакви психични упражнения, докато усещането не изчезне напълно.

Ако се бавите с връщането към съзнанието при приемане на некробиотична информация, нека някой ви разтърси силно или ви удари няколко пъти.

Телепатът - практик не трябва да се страхува от смъртта, иначе няма да постигне нищо. Единственото, което той трябва да усеща и да осъзнава напълно, е невъзможността и нежеланието да си отиде, докато не е оправдал всички, възложени му от обществото надежди.

Единици сред милионите са тези, които постигат пълно освобождаване на съзнанието. Такъв човек няма право лично да се разпорежда със съдбата си, както е постъпил Вивекананда, поради огромната ценност, която представлява за обществото. Но ние нямаме право нито да го осъждаме, нито да му подражаваме. Времето на великите светци е потънало в миналото. Живеем в зората на Великото обединение, когато господар ще бъде всеки и никой няма да посмее да бъде господар на самия себе си. Телепатите посрещат първи зората на освобождението и трябва да бъдат достойни за своите усилия и за своите способности.

В този случай (упр. 2,11) именно благодарение на изискването за строго спазване на количеството, на порцията на възприемането, ще почувствате колко е трудно да се "преобръща" съзнанието с помощта на един само "страж", в който да се пази задачата - един — два взрива, повече не трябва.

Информационно-енергийните комплекси от некробиотичен произход имат една характерна особеност (разположена в рамките на жизнените интереси на биосферата): най-мощните и краткотрайни сигнали (т.е. некробиотичните) затихват и се деформират по-бързо от сигналите с малка мощност, но с по-голяма продължителност. Може да се предположи, че биосферата инстинктивно прочиства полето от информация с отрицателен характер, като я заземява или я локализира в тела от мъртвата природа.

Това вече не е упражнение (упр. 3,11). Опасността се крие във факта, че нито вие, нито който и да е друг телепат е в състояние по всяко време да използва своите способности за получаване на подобна информация. Много фактори, обстано­вката, състоянието на психиката и физиологията, настроени­ето и др. се наслагват и формират безусловна забрана върху подобни действия. В повечето случаи, осъзнавайки някакви угризения на съвестта и чувствайки някаква неувереност в собствените сили, вие ще се хвърляте в пропастта на небитието отново и отново. Не забравяйте, че сте нужен и в бъдеще, само такъв "страж" може да ви задържи към живота.

В случаи, когато работим с явленията на проскопията, можем да пренебрегнем фактора време. При използване на енергията в различни упражнения всички физиологични про­цеси рязко се задържат, прекратява се амортизацията на тялото, през тона време човекът не живее вън физиологичния смисъл на думата - той се оказва извън времето.

По време на практикуването на някои от упражненията авторът на тези редове много пъти е изпитвал усещането за пълна безтегловност и увереност, че при желание може да се издигне във въздуха. Но всеки път някаква сила го е възпирала да изпълни такъв замисъл, да осъществи тази възможност. Всеки път след възвръщане на съзнанието възниквате и укрепвате убеждението, че и този път инстинктът за самосъхранение му е позволил да избегне страшна опасност.