Ако науката е стигнала до
"пределната точка" в познанието за делението на веществото, защо да
не предположим, че природата на живото и мислещото отдавна вече е
"напипала" такава "точка", успяла е да се приспособи към
нея, като е използвала действуващите в нея закономерности в свой интерес. В
обратния случай животът би бил унищожен от този вид движение на материята, към
който не може да се приспособи.
След създаването на единна
теория за полето електромагнитните, гравитационните и въобще всички
съществуващи видове полета ще се изправят пред нас като различни страни на една
обективна реалност.
Кълбовидната мълния, чиято
плътност и относително тегло са по-големи от плътността и теглото на въздуха,
се движи в противоречие със законите за земното притегляне. Атомите, носители
на гравитационна механична маса, при излъчване на заряд в електролит се превръщат
в йони, след което започнат да се движат не по законите на гравитацията, а по
законите на електромагнитното поле. Нямаме никакви основания да смятаме, че
топлината, отделяна при процесите на термоядрения синтез, не е преминала през
някакви други стадии, форми или видове енергия, т.е. че не е била първо енергия
на магнитното или електромагнитното поле. И доколкото всички процеси на
превръщане на масата в енергия и освобождаване на енергия също съществуват в
мъртвата природа, нямаме никакви основания да отричаме възможността живите
същества да използват тези закономерности на движението на материята.
Обясненията на телекинетичните
явления срещат по пътя си трудности и основните са - изчезващо малките мощности
на индуцираната от организма вълна, липсата на достатъчни резерви от енергия в
акумулиращите органи за усилване на тези възможности. Има обаче и
обстоятелства, които ни позволяват да се справим с тези трудности. ПЪРВО,
острата насоченост на потока излъчвана енергия. Не е ясно обаче как излъчваните
от организма вълни се концентрират в сноп, по какъв начин "намират"
обекта на въздействие, когато човек не го вижда или седи с гръб към него. Има
още много неясни неща, но не в самия принцип, а в механизма на процеса. Рязкото
повишаване на температурата, повишаването на пулса, особения израз на лицето -
всичко това отхвърля предположението за някакви "трансцедентални",
свръхестествени сили в телекинетиката. Работи, при това очевидно, човекът,
неговите органи. Всичко се фиксира с точни прибори. ВТОРО, последното
обстоятелство ни навежда на мисълта, че в подобно състояние рязко се активизира
информационно-енергийната обмяна с околната среда. Човекът се включва в океан
от енергия, прана, и черпи от него. Той не използва вече собствената си
енергия, а енергията на общото биомагнитно поле, без да осъзнава процеса в
детайли, а просто с усилие на волята, с въображение, с представи, като превръща
своя организъм в проводник на особен вид енергия, от която всеки байт-квант
може да носи в себе си голямо силово натоварване.
Поради неравномерно
разпределената плътност на материята в пространството възникват завихряния,
възли и снопове и човек може да "подложи" своя организъм като филтър
или фокусиращ уред на тези потоци от енергия, да измени до някаква стенен
насочеността й, да я изпрати в определена точка на пространството. Един йога
може да спре с поглед съвременен локомотив, шаманите за радост на своите
съплеменици карат чугунени кукли да танцуват.
|