В техниката информацията е безкрайността на крайните величини, а в психиката информацията е областта на осъзнатата безкрайност. Ако в техниката не може да съществува елементът информация, по-малък от единица, то в психиката на разумното същество въобще не може да съществува елементът информация, равен на единица. Всеки елемент информация в психиката винаги е по-малък от единица (защото всяко наше знание е получено на основата на приблизителни знания за истината).

Закон за съхраняване на информацията в кибернетиката, биологията и психиката

Количеството информация за определен обект не се променя ако:

1.  Обектът не претърпява никаква промяна.

2.  Обектът претърпява различни промени, но се възприема само определена информация.

3. При всякакви претърпени от обекта промени се възприема и използва информацията в цялата й пълнота.

Човешката психика е способна активно да възприема информация даже за сметка на интересите на физиологичното развитие. Всяка информация, получена от машина, има за машината безусловен, абсолютен характер. Човекът осъзнава, че всяка информация, получена от него, и всички знания, придобити на основата на тази информация, имат само относителен характер. Той се задоволява с тях само доколкото те му позволяват да се движи напред и по-нататък.

Всяко тяло, всеки комплекс от енергийни импулси носи в себе си определено количество информация. Каквито и изменения да претърпява обектът, първоначален носител на информация, самата информация, нейното количество не се променя.

Например, хвърлен е камък във водата. Докато е летял, този камък е пренасял информация за това, че някой е положил усилие да го хвърли. Камъкът е потънал, а във водата са се образували вълни. Информацията за събитието са приели вече вълните. След време те също са се успокоили, оставяйки следа върху пясъка. Тази информация за събитието преминава от един носител към друг. Тя е напълно достъпна за обикновените ни възприятия, когато неин носител са процеси (летенето на камъка, разпространяването на вълните). Възприемането на информацията се затруднява, когато тя е локализирана, когато придобие статичната форма на "следа" (отпечатък върху пясъка). Възприемането на конкретната информация е крайно трудно или е въобще невъзможно щом започне наслагване на нови "следи". Ала невъзможността да бъде възприета, не означава изчезване или унищожаване на информацията. Сега, разглеждайки песъчинките по брега, правим извода, че вълните много пъти са били пораждани от различни причини - от вятър, от падане на камък и т.н. Безспорно е, че информацията остана в цялата си пълнота, но вече се възприема комплексно, като нещо доста вероятно. Друг пример. Смъртта е настигнала индивида, тоест всички потенциали на клетките му са изчезнали. Къде се е дянала енергията, която е била натрупана от живите клетки? Може да допуснем два варианта:

1.  Всички видове енергия, осигуряващи жизнената дейност на организма,  са   се  трансформирали   в  завършен   вид,   в топлина.

2.  Всички те са били излъчени в околната среда.

Кое от двете е истина? Много са доводите в подкрепа на втория вариант, много малко са доводите в подкрепа на първия. След прекратяване на жизнените дейности максимално количество енергия се излъчва в средата. Това излъчване се нарича некробиотично. То (като всяко излъчване) носи в себе си информация какво е представлявал излъчващият обект. Тъй като подобно излъчване има вълнови характер, можем да предположим, че собственото му време при V=С е ранно на нула. Следователно изпратената чрез некробиотичното излъчване информация остава като пресована, затисната в полето. За продължителността на съхраняване на импулса, носещ биологичната информация, ще кажем още веднъж, че той практически не заглъхва, тъй като всеки организъм се явява негов ретранслатор, подхранвайки този импулс с допълнителна енергия. По общото поле не е само склад на информация, а също мощен източник на енергия, който насочва и организира цялостно развитието на биосферата.

Ретроскопията като следствие от закона за съхраняване на информацията

Елементът информация в психиката е винаги по-малък от единица. Процесите, протичащи в подсъзнателната сфера, помагат за допълването на общата картина на получената информация с отделни детайли. Те не само са в състояние да синтезират в единен образ разединените, понякога "осакатени" от времето, пространството, от взаимодействието с други импулси детайли, но също в значителна степен могат да допълнят недостигащите елементи за сметка на "собствените усилия". По този начин даже когато живото умира, излъчената от него информация може да се "върти" в общото биомагнитно поле на планетата неограничено дълго дотогава, докато не се съедини с организъм, оказал се в състояние да я възприеме и да я обработи.