Въпросът за предаването на енергия с изчезващо малки мощности във вид на токове с високи честоти на значителни разстояния е централен. В глава 1 разгледахме принципната възможност да се предава енергията на живото същество на „произволно далечни разстояния (в пределите на планетата) през всякакви прегради. Б.Б. Кажински в книгата си "Биологичната радиовръзка" лансира предположението, че индуцираната от мозъка вълна, отразяваща действителния ход на протичащите в него процеси, "набира" енергия за сметка на цялата нервна система на организма, по която причина е в състояние да преодолее определено разстояние. Още по-рано през 1924 г. Аркадиев математически доказа, че е невъзможно предаването на възникналата в мозъка енергия в околната среда. Това задълго охлади страстите на привържениците-материалисти на телепатията. Фактите обаче продължаваха да се натрупват и доведоха до излизането на книгата на Кажински. Дори в този случай остава съмнението, че само собствената енергия, излъчвана от даден организъм, може да преодолява разстояния от десетки хиляди километри и при това да оказва определено влияние върху организма или мозъка на друго същество. Но фактите показват, че разстоянието практически не играе никаква роля. Колкото и да е странно понякога дори се наблюдава обратното влияние - пропорционално на разстоянието нараства яснотата на възприятието и степента на устойчивост на телепатичната връзка. Нека отбележим, че КВ , и УКВ, тъй като се разпространяват по права линия, биха образували "мъртва вълна". Но в действителността не наблюдаваме подобни явления. Изкривяването на земната повърхност по никакъв начин не се отразява върху разпространяването на "пси" вълната. Ето още едно противоречие - воден пласт с дебелина 10 см е непреодолима преграда за радиовълните, но перципиентът, намиращ се в подводница на 3000 мили от брега, приема изпратената до него телепагема. Опитите на Бехтерев, Леоптович, Кажински и Дуров показват, че се прекратява връзката щом в клетката на Фарадей се затваря отворът, а заземен метален обръч се оказва непреодолима преграда за вълните, излъчвани от индуктора. Но опитите на Л.Василев доказват, че нито клетката на Фарадей, нито заземен метал, нито оловото могат да бъдат препятствие за разпространението на "пси" вълната. Повечето парапсихолози смятат, че психически не може да се предаде абстрактно понятие. Но книгата на Кажински, както и опитите на Месинг по блестящ начин опровергават това мнение.

Показано бе, че вълната "пси" се разпространява и се отразява от огледални предмети така, както и светлината, че дължината на една вълна "пси" е равна на 1,8-2,1 мм. Нека не се чудим защо сред сериозните учени съществуват две противоположни мнения за природата на телепатията.

Отправна точка на хипотезата е положението, че е забелязано действието на човешкия организъм върху потопени във физиологичен разтвор органи на живи същества. Всеки организъм, който получава от околната среда излишно количество прана, се стреми да я усвои с цел да я използва в бъдеще. Всеки жив организъм, независимо от степента му на организация, може да бъде разглеждан като "усилвателна ретранслационна станция", понеже процесът на усвояване на енергията протича с голяма скорост, а нейното получаване е съпроводено с усилване на физиологичните процеси и съответно с отделяне на необикновено големи количества енергия. Когато получава необикновено голямо количество прана организмът започва усилено да работи, спектърът на излъчване (според наблюденията на Кирлиан) се измества към синята част и сигналът за тази усилена работа може да бъде приет от още един, втори, трети или всички живи организми, намиращи се в радиуса на действие на излъчваната енергия. По този начин цялата биосфера в близост до излъчващото същество се възбужда. Тъй като нито един атом не може да се намира във възбудено състояние, получената прана ще бъде излъчвана по-нататък и нейната енергия ще расте пропорционално на разстоянието и плътността на биосферата. Следователно атмосферата засилва електрическите импулси, изпратени от индивида и пространството, и прави възможно практически неограниченото им разпространяване (в пределите на планетата). Нека М бъде ефирността на сигнала "на изхода" (в точката на перципиента), р - разстоянието между индуктора и перципиента на степен n, Р - плътността на биосферата, нарастваща в отсечката индуктор - перципиент в определена прогресия с показател к.

Тогава : М = рⁿ х Р_k

Може би обмяната на енергия става не във вид на токове с висока честота, а в някакъв вид все още неизвестна енергия и не в диапазона на КВ и УКВ. Това не е най-важното. Главното е, че всички без изключение живи същества на нашата планета са свързани чрез процесите на енергийна обмяна, че тези процеси са материални и в тях няма и не може да има нищо трансцендентално. Става ясно защо пълната "пси" вместо да се разпространява   по   права   линия   отива   в   космическото пространство и защо вместо да се отразява от йонизираните слоеве и да  образува  "мъртви зони" тя следва  кривата  на земната  повърхност, защо изчезващо малката  мощност на излъчване е в състояние да преодолее огромни разстояния, защо заземен обръч, поставен върху главата на индуктора, се оказва непреодолимо препятствие, защо вълната не може да проникне през стената на клетката на Фарадей, но прониква през воден слой с дебелина от много метри и през металните листове на корпуса на подводницата.

Вече говорихме за това, че наблюдаваме най-интензивно белтъкът да поглъща радиовълни, ако полетата на свободните електрони са строго ориентирани по силовите магнитни линии на външното поле, а полетата на нечифтосаните електрони, имащи само относителна свобода, са приблизително ориентирани по силовите линии. Подобна ориентация има решаващо значение за устойчивостта и сигурността на парапсихическите връзки. Кажински цитира такъв случай: към главата на хипнотик приближават магнит във форма на подкова, издържащ тежест от 1,6 кг, разположен така, че северният полюс да се намира от лявата му страна. На хипнотика се внушава образ на птица, който моментално изчезнал щом било променено положението на полюсите на магнита. Това е доказателство за необходимостта да бъде ориентирана дължината на оста, разделяща двете мозъчни полукълба, на изток, т.е. така, че северният полюс на планетата да се намира винаги от лявата страна. Запомнете — северният полюс на планетата само отляво!