Престанете да мислите и да говорите за своя недоброжелател. Престанете да го подхранвате с най-ценното, което имате – вашата психическа сила.

В съседските взаимоотношение преобладава лунният тип вампиризъм. За разлика от слънчевите вампири, лунните не желаят да създават конфликти със съседите си, тъй като като лунен тип хора те изпитват постоянна потребност някой да ги съжалява и да ги “разбира”.

Като правило вампирите бързат да се запознаят с хората, които живеят наблизо, а след това по най-различни поводи, без да губят време започват често да им ходят на гости, без предупреждение, по съседски – просто така.

Те влизат, настаняват се удобно на централно място в хола и започват да се оплакват тихичко и примиренчески.

След време зачервяват бузи и си тръгват.

Нахълтването на вампира в дома ни обикновено е свързано с усещането за нахално поведение и пълна загуба на време, което отегчава и уморява. Но както е известно вампирът цели точно това – да изнерви някого, а след това да се зареди с неговата изхвърлена енергия.

Каква ирония – губим сили и време и въпреки това не можем да намерим подходящ предлог, с който да отпратим от дома си натрапника. Нещо повече – когато той започне да ни уверява, че се чувства приятно и здравословно в нашия дом ние се ласкаем от вампирското му ласкателство.

Вампирите устройват съседските си визити всеки ден, в едно и също време така, сякаш са на работа.

Моят съвет е: намерете извинение и не допускайте вампира в дома си. Няма да е голяма бедата, ако преустановите контактите си с него, макар да знам, че това няма да е лесна работа. Вампирите добре знаят как да ни държат здраво в ръцете си. Те владеят умението да подкупват хората с малки услуги или подаръчета, които правят по повод и без повод. Издигнете се над това и свалете вампирската тежест от плещите си. Изхвърлете камъка, който тегне на душата ви. И не се тревожете, вампирът ще намери друг източник за своето “приятно прекарване” и психическото си “здраве”.

Друга характерна особеност на вампирите е, че те не канят на гости, а винаги напират те да влязат – “за пет минутки” – “на кафе”. Но ако някога се случи и вие да отидете на гости на вампир, когато си тръгвате от този дом ще изпитате физическа слабост и усещането за пропиляно ценно време. Ще ви заболи главата.

Ако с вас е било и детето ви твърде е възможно след като се приберете вкъщи да вдигне температура, да не може да заспи, да плаче неудържимо и да изпадне в психическа превъзбуда. Затова веднага след като влезете в дома си трябва да измиете ръцете и очите на малкото. Така ще измиете и тежките енергии, с които вампирът го е натоварил. Народът нарича това състояние урочасване.

Слънчевите вампири държат съседите си в постоянно психическо напрежение. Най-често това е така, защото в семейството вече никой не реагира на тяхната агресия, което означава, че те там не могат да се заредят със свежа енергия, а продължават да изпитват нужда да съществуват в центъра на емоционално напрегнато поле.

За да се заредят вампирите устройват персонално или на целия вход всевъзможни усложнения и неприятности. Като хора “специалисти” по “организирането” на всякакъв род конфликти, те винаги намират повод, с който да взривят общественото мнение и психическото равновесие на съседите си. А за да постигнат целта си съвсем не е нужно голямо старание.

Всички знаем как вампирът стои на пост и дебне, наблюдава жертвата си, а след това я коментира на висок глас и всеослушание пред хората. Затова когато се прибираме към панелните си жилища, отдалеч усещаме как започваме да се вълнуваме и да усещаме страх от евентуалната среща с някой от съседите-вампири.

Удивителното е, че веднага след като влезем във входа вампирът вече е там!

Лицето на вампира не излиза от съзнанието ни, той постоянно е пред очите ни, като по този начин ние сами създаваме здрава енергетична връзка помежду си. За съжаление, без да осъзнаваме грешката си ние сами, по собствена воля се превръщаме в негова жертва, която той безпроблемно използва за своето енергийно зареждане.

За да затворите енергетичния канал на вампира към вашата енергия, трябва да мълчите. Да не обръщате внимание на неговите провокации. Да го забравите и да му простите. Така ще успокоите и душата си.

Разбира се не е лесно да се постигне това състояние на духа, тъй като вампирът “няма да се съгласи” да ви остави на мира, след като вече е свикнал да реагирате “добре” на неговите издевателства.

Той няма скоро да ви забрави, напротив, всеки следващ път още по-злобно и по-ожесточено ще полага усилия да не загуби своя благодатен енергиен източник.

Ако искате да се спасите от вампира трябва да положите усилия. Първото, което трябва да направите е да си отговорите на въпроса – каква е причината, поради която реагирате на вампирската агресия. Не се ли крие тя във факта, че в душата ви е пусто и тъмно, че нямате трайни интереси, на които да посветите времето си, че няма кого да обичате и с кого да сте щастлив, че сте изолирани от хората?

Ако това е вашият искрен отговор, тогава суетата и раздразнението няма скоро да изчезнат от вашия живот и вие все по-често ще ставате жертва на вампирските агресии и зашеметявания.

Между бабите и дядовците, които седят на пейките пред блока непременно има вампир. По-често бабите, уж от добри чувства, правят оскърбителни забележки не само на децата, но и на възрастните. Понякога от техните уста дори се чуват тежки проклятия. Въпреки че хората не обръщат внимание и отминават, тъй като познават скандалджийските им характери, те не могат да останат равнодушни и затова се изнервят. Бабите-вампири това и чакат!

За този род вампири народът казва “За злата Мара всички хора са мръсници”.

С настъпването на зимата моя позната, която има здравословни проблеми със сърцето, започва да се чувства зле. Исках да открия причината за изострянето на болестта и да помогна, но въпреки искрените ми усилия нищо не даваше резултат.

Хороскопите, които й правех показваха лунно влияние, което за съжаление може да се тълкува твърде широко. Почти се бях отчаял и не вярвах, че ще мога да й бъда полезен, когато неочаквано видях, че от дома на моята позната излиза възрастна жена, известна в квартала със своя зъл характер. Ако говорим с езика на кармичната медицина, тази жена е вампир. Разбира се много се зарадвах, че по някаква случайност бях станал свидетел на това посещение и си казах: “Ето, най-после намерих причината за болестта”. Качих се на етажа, на който живее моята позната и започнах да звъня дълго, но никой не ми отвори. Сетих се, че е по-разумно да се обадя по телефона, тъй като по всяка вероятност жената не можеше да стане от леглото, за да ме посрещне.

След време отидох у тях, пихме чай, разговаряхме и аз й обясних подробно проблемите на вампиризма, след което предположенията ми за “зимното” изостряне на нейната болест се оказаха верни.

През зимата, когато навън е студено и жените не могат да стоят на пейките пред блоковете, което означава, че не могат да се зареждат с енергия, старицата-вампир често идвала “да поседи” и “да помогне” на болната съседка. Както разбирате този вид “помощ” почти винаги завършвала с изостряне на болестта, дори с престой в болницата.

Моята позната тежко понесе истината за “благородната съседка” вампир, но оттогава минаха почти две зими и тя се почувства по-добре.

Напролет вампирът отново застава на своя пост.

На пейката пред входа.

Друг вид вампири-съседи са тези, които всяка вечер усилват докрай радиото или телевизора. Няма никакво съмнение в това, че те озвучават пространството умишлено.

Вампирите не могат да заспят, защото натрупалите се в тях тежки енергии ги задушават. Те започват да чукат по стените или парното, да стрелят с бомбички от балкона, да “надуват” музиката. И вършат това с огромното желание шумът, който създават да невротизира съседите им.

Често пъти, неиздържайки на шума някой от съседите отива да се кара и да заплашва вампира с полиция, като не си дава сметка, че прави огромна грешка. Цялата шумотевица е уловка и желание да се вдигне скандал.

След разменените реплики и грубости вампирът ще се зареди и ще заспи спокойно! По този повод си спомням друг случай.

Моя позната ме попита кои са причините нейна съседка по вила внезапно, без никаква видима причина да се строполи на земята със съмнения за инсулт. Попитах я какво се е случило. “Нищо – отвърна ми тя. – Жената изведнъж започна да крещи и да ме обижда, а аз я гледах и си мислех: Боже, откъде се събра у нея толкова злоба и ненавист? Тя крещи, а аз мислено я съжалявам, че въпреки многото години живот не се е научила на нищо от него. Това беше всичко.” В една притча се разказва за две враждуващи съседки и как едната помолила: “Отговори ми, че ще се взривя отвътре!”

Поуката остава за вас.

Александър Александрович