Детският вампиризъм е пръв сигнал за бъдещите неблагополучия в живота на зрелия човек.

 

Детето е Ангел, изпратен от Бога и само ние, възрастните носим вина, ако у него се развие болестта на вампиризма. Детето е безпомощно и има нужда от любов и внимание. То иска да разговаря, да се смее, да играе и да се разхожда, да слуша приказки, да рисува, да строи и майстори. Припомнете си как вашите родители са се отнасяли към вас. Дали постоянно са ви отпращали по-далеч от себе си, или търпеливо са се занимавали и са отговаряли на въпросите ви.

Детето е свята отговорност на семейството, най-вече на родителите. Те са длъжни да се посветят на неговото възпитание и изграждането му като личност. Кой друг, ако не майката и бащата трябва да отдадат на детето си топлината на своята душа и да го научат да се радва и да бъде щастливо? За съжаление обаче често пъти тази любов липсва на децата.

Колкото и малко да е, то вижда, чува и разбира какво става в дома, семейството, между родителите и близките му. Насилието, на което детето е свидетел или самото то изпитва върху себе си, е сигурна предпоставка за бъдещия негов егоцентризъм.

Ако в дома няма разбирателство и уважение, ако няма любов, а детето живее в непрекъснато психическо напрежение, след години този модел на семеен живот ще стане добра почва за зараждането на вампиризъм у него.

Момчето, видяло как бащата-вампир тероризира семейството, няма шанс след време, когато порасне да стане различен съпруг и по-добър баща от собствения си. Със същата сила разбира се това се отнася и за примера на майката в семейството. Грубата и зла жена не може да осигури на детето си нищо друго, освен бъдеще на вампир. Затова често пъти момчетата, отгледани и възпитани от жена-вампир, не знаят какво значи уважение към другия пол.

Ако съпругът издевателства психически над семейството, ако за него домакинската работа е “женска работа”, ако той е “господарят” в къщи, а останалите са “нищожества” или домашни прислужници, припомнете си характера и нравите на майка му. Не е ли тя в основата на вампиризма на мъжа, с когото живеете? Не идва ли от годините на детството и влиянието на майката отношението му към вас – жената, станала негова съпруга?

Ако не успее навреме да се откъсне от комплексите на пъпната връв детето, отгледано и възпитано от такава жена ще се превърне в същия вампир, каквато е тя и ще потъне в бездната на собствения си егоизъм и самота в бъдещото си семейство.

Нерядко ставаме свидетели на родителско равнодушие или раздразнение към децата. Скрити под предлога на своята професионална заетост някои бащи и майки забравят, че съществото, на което са дали живот има нужда от тяхната грижа и любов. За съжаление все повече деца се оставят за отглеждане на техните баби и дядовци или в детските домове и пансиони. След време това родителско безгрижие ще породи в душите на изоставените и забравени деца чувството на неудовлетвореност, което е и първата крачка към детския вампиризъм, едно от най-тежките наказания за семейството.

Поведението на детето в дома, в училището или на улицата, неговото отношение към бащата и майката, към близките е най-верният индикатор за състоянието на “душата” на семейството, лакмусът за качеството на енергиите, в които малкият човек живее и расте.

Ако вашето дете постоянно ви дразни и вие се чувствате по-добре, когато го няма, ако ви тежи като камък на врата или тегне на душата ви, ще трябва да признаете, че освен че сте лош родител, вие сте и лош човек. Това означава, че сте вампир към детето си, а не обратното, както понякога може би мислите.

Но кой родител би могъл честно да си признае? Трудно е, дори почти невъзможно, но уважаеми родители, не се заблуждавайте, че отстрани хората не виждат и не разбират причините за вашето отношение към малкото човече. Те чуват как му крещите, как го ругаете или биете. Хората забелязват и това как лицето ви озверява, а гласът ви започва да напомня кучешки лай, как по тялото ви преминават нервни тръпки и вие побеснявате. В този миг околните стават свидетели как преставате да бъдете човек и се превръщате в звяр и във вампир!

Помнете – злобата и лошотията никога не остават скрити за очите на хората.

Задължение на родителите е да помогнат на детето да опознае света и да го “заразят” с любознателността на интелигентния човек. Ако не отдадем на детето си цялата наша любов, радост и знания, а постоянно му повтаряме “Махни се оттук”, “Ти ми омръзваш”, “Иди да си играеш сам” – тогава то ще ни отвърне, като започне да капризничи или да плаче, защото е още малко, но като порасне ще се кара с вас, а след това ще започне да хулиганства не само в къщи, но и в училището и на улицата.

Когато в семейството не цари атмосфера на любов и уважение, а постоянно възникват противоречия, скандали или борба кой да командва и кой е “по-“ от другия, съпрузите се изнервят и дори без да забележат започват да изхвърлят тежките енергии на ненавистта и раздразнението си един към друг върху най-безпомощното същество в дома, а това разбира се е детето. Така вместо чистите енергии на родителската любов и радост, малкият човек получава натрупалата се в душите на родителите му мръсотия и злъч.

Но още по-страшно е това, че след случилото се в семейството (между майката и бащата или между родителите и детето), детето поема изхвърлените тежки енергии и се успокоява, но заредено с гняв и негодувание срещу най-близките си хора. Срещу майка си и баща си!

Детето живее у дома, играе на улицата, учи в училище и колкото и да е абсурдно, именно тук получава презрителните прякори “глупак”, “простак”, “идиот”, “говедо”, като по този начин се зарежда с душевните отпадъци на възрастните или на своите връстници. В началото сякаш няма нищо страшно, но ако зареждането с отрицателни енергии продължи, след години ще дойде моментът, в който детето ще започне да изпитва потребност от тежки енергии, с които е свикнало да живее. Ще започне да ги търси като провокира скандали и разправии, защото не може да продължава да съществува без чужда енергия.

Ще започне да чупи и руши, да крещи и да хулиганства, да пие и пуши, да върши това умишлено, на показ, пред очите на възмутените хора, водено от желанието да предизвика тяхното раздразнение, а след това да се зареди с чуждата психическа енергия.

Детето не си дава сметка какво върши. В началото, когато е още малко, у него действа неосъзнатото желание да се покаже, да се изяви, но след време целият му живот ще бъде подчинен на животинския инстинкт за самосъхранение. Най-често това са хора, останали с примитивен и ограничен интелект и ум.

Шанс за това дете ще бъде, ако по пътя на живота си навреме срещне учител или приятел, който да успее да му вдъхне желание за истинска радост от живота, любовта и познанието. Човек, който да разкрие пред него силата на духовния мир. Едва тогава то може да бъде спасено от болестта на вампиризма.

На 12 години детето вече е способно само да разсъждава и да взима решения, да отстоява своите интереси и възгледи. На тази възраст у него се появява и естественият интерес към живота, към спорта, техниката, изкуството, природата, книгите…

Но за съжаление обаче възможно е да установим, че детето проявява интерес към твърде малко неща, че нищо не го вълнува. То не желае да направи усилия да развие духовността и интелекта си, а желанията му се ограничават до двете думички “дай” и “искам”. Ако е така, трябва да признаем, че отглеждаме вампир.

Жалко за семейството, в което расте такова дете, но три пъти по-жалко за семейството, което е създало енергиен вампир.

Детският вампиризъм има и друг корен. Разговарял съм с възрастни хора, болни от вампиризъм и съм установявал, че причина за тяхното състояние е училището, дори конкретен учител. Всички знаем, че някои педагози унижават и оскърбяват децата пред класа, пред приятелите, дори пред родителите им. Не бих искал да обсъждам проблемите на образованието или да злословя срещу псевдопедагозите, но  непременно ще кажа, че такива хора трябва да бъдат поставени възможно по-далеч от училището и учениците.

Нека ви попитам. Каква атестация трябва да получи учител, ако неговите ученици имат само слаби бележки?

Според мен този факт означава, че въпросният човек  не обича професията си, нито децата. Този “професионалист” няма необходимите професионални и личностни качества, с които да увлече децата след себе си. Не е по силите му да заинтригува и убеди младите хора, че знанията по предмета, който преподава, са важни и ще им бъдат полезни в техния бъдещ живот.

Като правило учителят-вампир безотказно използва принудата и оценките в бележника като метод на възпитание и преподаване. Абсурдно е децата да бъдат принуждавани насила да учат или да запаметяват това, което учителят сам смята за важно и значимо. Талантливият педагог знае как да приобщи младите към света, който самият той е изградил за свой.

Ако по време на учебните часове това не се получава, ученикът несъзнателно започва да изпитва желание да накаже по някакъв начин неспособния учител. Най-лесният начин е да го постави в ситуация на конфронтация, за да го извади от психическо равновесие.

Обяснение за поведението на младия човек трябва да се търси в енергийния глад, който той изпитва поради отсъствието на радост от познанието по време на учебните часове. От своя страна учителят неосъзнато усеща необходимост да се отбранява срещу енергийното посегателство върху личността си и започва да вампирясва.

Така става понятен и скритият смисъл на крилатата учителска фраза, която сме чували: “Или аз, или…”

Без съмнение оценките в ученическия бележник са точен показател за характера на отношенията между учителя и ученика. Ако в него има само двойки и тройки това означава, че детето не желае този човек да бъде негов учител. Той му е противен, неприятен и най-вече безкрайно скучен! Някои казват, че няма неинтересни учебни предмети, но за съжаление има неспособни учители. И те са прави!