По принцип всеки е способен да разтълкува доста пра­вилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опи­там да изложа.

• Четири главни условия за тълкуване

- Първото условие е да отделим на сънищата си внима­нието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забе­лежим, така можем да подминем сънища, които при пра­вилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.

- Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика" на съня. Той е. винаги символичен (макар поня­кога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем как­во означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно" изобразяване на дейст­вителността (ще разгледаме този термин след малко). Въпреки това всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за а ги разгадаем. Съгласен съм с вас - жал­ко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласка­во мнение за себе си?

Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществу­ва; как да „се обрисува" чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?

Все едно. Нека повторим - много е трудно да се раз­тълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частни символи... Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим не­щата...

- Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приема­ме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройни­те сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или при­съства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!...). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности - ще видим какви. .

- Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси" - нормални или не - като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!

Именно за да възвърнат на личността нейната автен­тичност, съществуват психоанализата... и анализът на сънищата.

• От тези четири условия следва, че за да тълкуваме съни­щата си сами, е необходимо да знаем:

а) какви сме;

б) какво търсим.

Ако даден индивид е подчинил личността си на пове­дение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.

Да си представим човек, за когото е жизнено важно „да е винаги прав" (или „никога да не греши"). Но ето, появява се сън, който му подшушва, че подобна нагласа прикрива инфантилност и страхове, пренесени в чист вид от детството му. Почти сигурно е, че този човек няма да насочи погледа си към съня, а където и да е другаде. С риск да издигне още няколко защитни стени около и без това зазиданата си личност.

„Бинарните" личности

Те изобилстват в западната цивилизация. „Бинарната" личност прилича на махало на часовник, което обявява, че истината се намира единствено в двата края на собст­вения му мах, и отрича съществуването на безкрайната гама от точки, разположени по средата. За „бинарната" личност всичко е бяло или черно. Вярно или невярно. Другият е прав или не е. Всичко е „да" или „не". Този род индивиди отказват да приемат наличието на огро­мен брой сиви оттенъци. Не разбират, че за всяко нещо всеки е прав или крив в зависимост от критерия. Превръщат живота в низ от дребни „абсолютни истини", закос­тенели и сухи, съвършено стереотипни, а според тях -неопровержими. Схващат реката като съществуваща само при извора и делтата й, без да се замислят, че тя дълго тече и лъкатуши през безчет пейзажи. Ясно е, че такива личности не биха съумели сами да разтълкуват един сън, който винаги следва криволиците на живота... и на неговите истини. Те страдат от афективно блокира­не, характерно с това, че удавя всяка интелигентност в абсурда на „бинарното" поведение. Нещата стават още по-лоши, когато подобни хора се заловят да „четат мо­рал" - това е добро, онова е лошо; това се прави, онова не се прави; те или безусловно приемат, или категорич­но отхвърлят. Как биха могли тогава да „се вслушат" в сънищата си, които никога не са „бинарни", а се нагаж­дат към колебанията, свойствени на всяка човешка лич­ност?                                   

Как действа специалистът?

Тази част е включена само за пример. Целта й е да обяс­ни един от начините за тълкуване на сънища.

Специалистът - психоаналитикът например - е в най-изгодна позиция поради две причини: той познава (до­колкото изобщо е възможно!) механизмите на човешко­то несъзнавано (като се започне от собственото му). Ос­вен това дълго е изучавал езика на символите и е рабо­тил с него.

Психоаналитикът обаче никога не може незабавно да разтълкува" даден сън. Необходимо е преди това да потърси заедно с пациента си най-добрия път, по който да премине, за да „изтръгне" от съня възможно най-много.

Става дума на първо място да се извърши асоцииране на базата на съня или яа някои части от него.

В какво се състои асоциирането?

Само по себе си то е много просто. Човек пуска мисълта си свободно да „се върти" около един елемент от съня -дума, образ, ситуация, - усещан като важен. Така се по­явяват други думи, други образи, спомени и т. н. Тогава се случва дадена асоциация „да улучи" някоя заредена с енергия мишена; това може да е комплекс, изтласкване, болезнен или щастлив спомен, неосъзната носталгия и пр.

То е като бомбардиране на атомни ядра с ядрени час­тици, една от които понякога попада където трябва. И ето го чудото на трансмутацията, извършена в камерата на Ръдърфорд - колония от хелиеви ядра се излъчват на равномерни потоци от лист радий; те влитат с пълна ско­рост в камерата, която съдържа смес от азот и водна пара; тогава едно от хелиевите ядра се сблъсква с ядрото на някой азотен атом, слива се с него поради силата на уда­ра и след като изхвърля един протон, създава кислород­но ядро, несъществуващо преди сблъсъка. Подобен про­цес установяваме и при „асоциирането". Ако една асоци­ация успее да се сблъска с някое афективно ядро, тя може да освободи значително количество затворена вътре енер­гия.

Разбираемо е впрочем, че много асоциации „се разми­нават" с целта! И че колкото е по-голяма енергията на асоциацията, толкова повече шансове има да се взриви стената на изтласкванията.

Макар и трудно, вътрешната „трансмутация" все пак може да се осъществи. Освобождават се енергии, годни за употреба. Появяват се нови, дотогава неизползвани елементи. Някои асоциации „отскачат", устремяват се една към друга и пораждат все повече сблъсъци, усеща­ния, спомени. Нещо като верижна реакция, чиято край­на цел е да ни доведе до сърцето на личността.

Пример с един сън

Избрал, съм съня на четирийсетгодишната Клодин, за­щото е кратък и типичен. Би могъл да се яви на стотици милиони жени.

-Разхождах се по улица в беден квартал. Носех голяма ръчна чанта, натъпкана с какво ли не. Чантата се отвори. Съдържанието й се разси­па по земята. Идеше ми да потъна в земята от срам. Опитвах се да събера разпиляното, но то ми се изплъзваше от ръцете; хората м.е гледаха и се смееха.

Клодин започна да асоциира, като сама избираше еле­ментите от съня, който й се струваха важни.

•УЛИЦА В БЕДЕН КВАРТАЛ. Никога не минавам по тези улици, но не от суетност, а защото ме е страх. Отгледана съм в буржоазно семейство; липсва ми непри­нуденост; не смея да се покажа такава, каквато съм. Така нареченият „народ" ме плаши; и децата ме плашат. За мен всичко това означава присмех, проницателност, остър поглед, който вижда през вас. Боя се от чуждата обективност, която би разобличила моята превзетост U тревожност.

Следователно сънят среща Клодин със самата нея. Само че той само описва ситуация, която Клодин вече познава. Значи е безполезен? Да продължим.

•ОГРОМНА РЪЧНА ЧАНТА. Бельо, предмети, бърко­тия, тайни, скрити неща, срам. Усещах разтворе­ната си чанта като изкормване, като изнасилване или нещо подобно. Какво ли нямаше вътре - бях изумена. Как е възможно да крия толкова неща, да трупам толкова боклуци?

Явно е, че Клодин се затрупва с ненужни вещи, тоест че възприема изкуствено поведение, което няма нищо общо с истинската й личност. Но най-важният елемент

е, че усеща тази част от съня като „изкормване" или „из­насилване". По-нататък ще стане ясно защо.

•СРАМ. Срам ме беше, че ме виждат в това състояние. По характер съм потайна, а сега целият ми Аз бе прос­нат на земята! Но защо казвам „ целият ми Аз "? Мигар тези смешни и ненужни дреболии, разпилени на земята, това съм аз? Да... „Вътрешната ми чанта" сигурно е пълна с излишни неща и страхове. Вкъщи много се тре­вожа, когато гостите ми разглеждат мебелите, завеси­те или - още по-лошо! - когато някой от тях отвори вратата на друга стая, за да погледне вътре! Защо? Ви­наги това чувство, че домът ми не е в ред...

Да отбележим пътьом израза „домът ми не е в ред" - след малко ще открием значението му.

Би ли могла Клодин да продължи сама да тълкува съня си?

Може би, като се има предвид дълбоката й потребност от истинност. Но би могла да спре и дотук, защото сънят поставяше ударението на доста позната ситуация. И тя вероятно щеше да се опита, да коригира разобличеното от съня поведение, но по сравнително повърхностен на­чин.

Клодин се бе подложила на психоанализа. На един от сеансите тя спонтанно се върна към този-сън и продължи да асоциира. Ето основните й асоциации: •ЧАНТА. Отворена. Изкормена. Корем. Голям натъп­кан корем. Мръсна кърпички. Всичко да се заключи. Нико­га не бих показала на някого вътрешността на чантата си, макар да е чиста и подредена. Прекалено подредена впрочем!Бих имала чувството... странно наистина! Чув­ството, че си вдигам полата. Винаги нося панталон. Не за по-лесно, нито за да приличам на мъж. То е... нещо друго е. Да... ето... така „ се затварям ".

Други асоциации:

•ЧАНТА, КОРЕМ. Сега вече съм сигурна - чантата сим­волизира „тайната ми вътрешност", тази, която от-

казвам да приема; изпадам в паника само при мисълта, че някой може да я „види", физически или психологичес­ки. Тайната ми вътрешност, коремът ми; сексуалните отношения ме ужасяват. Като изнасилване са. Майка ми смяташе всички жени за жертви на мъжката бру­талност. За мен коремът е пробит орган, ето това е. Изпитвам ужас, че съм излязла от корема на майка ми.

Да си припомним сега „домът ми не е в ред" и „затва­рям се". Последният израз бе свързан с носенето на пан­талони. Виждаме до каква степен Клодин е изпитвала потребност да „си запуши" корема, като го стегне в пан­талон! С други думи, потребност да отрече съществува­нето на корема си - символ на женственост, усещана като срамна поради отъждествяването с майката.

Да си припомним и „мръсните кърпички" в чантата от съня. Очевидно става дума за превръзки, „изцапани" с кръв от менструацията, която Клодин отблъсква с ом­раза. Тя впрочем ми каза и следното:

- Знаете ли, че не смея да облека дори леко деколтира-на блуза? А съм добре сложена, хубава съм! Защо тогава? Ами и в този случай ме е страх някой да не види какво има „вътре в мен" (в дома ми). Ако можех да си го позво­ля, без да стана смешна, бих.носила дрехи, херметически затворени чак до брадата. Никога не се осмелявам „да се покажа". Срам ме е да сложа бански костюм! Благо­дарна съм на този сън- това трябва да се промени!...

Но нали този сън е много разпространен?

Да се разберем - основата често е същата, но „контек­стът" е различен. В случая сънят на.Клодин се явява като равносметка, която подтиква личността й да загърби видимото й по пътя на асоциирането да открие и усъвър­шенства непознатата си същност.

Може ли всеки да направи като Клодин?

Да, до известна степен. Всъщност достатъчно е човек „да се отпусне" и да си каже: „Какви мисли буди у мен даден

елемент от съня? Какво ми подсказва, дори ако изглеж­да абсурдно? Какво ми напомня?" Но е необходимо също - настоявам на това - никога да не се приема сънят бук­вално, какъвто и да е той, винаги да се търси символич­ното му значение.

Верижните реакции

Всеки елемент на съня трябва да предизвиква верижна реакция. Установихме това при Клодин. Необходимо е неуморно да се връщаме към елементите, които ни се струват важни. Очевидно е, че ако Клодин беше „блоки­рала" на чантата например, тя щеше да открие единстве­но, че изпитва чувство за малоценност и за вина, което й бе отлично известно.

Вместо това тя откри дълбокото си отъждествяване с майка си, което й забраняваше да се възприема като пълноценна личност и безмилостно я откъсваше от лю­бовта, приятелството, майчинството, от целия живот...

Друг разтълкувай от автора си сън

Сънят на трийсетгодишния Люсиен изглежда по-сложен. Но го смятам за интересен, защото:

а)  Люсиен сам избра всички елементи, на базата на които да асоциира;

б) докато асоциираше, Люсиен „блокира"; това ни по­казва, че човек може да се натъкне на собствената си съпротива въпреки съня, който го подканя да отиде по-надалеч и по-надълбоко;

в)  сънят му се разпростира отвъд очевидните си зна­чения;

г) Люсиен извърши асоциирането без никаква намеса от страна на психоаналитика.

- В съня си бях на около осемнайсет години. Намирах се в къщата от детството ми. Преко­сих двора и отворих една врата. Зад нея имаше

стълбище, което водеше надолу до сумрачна изба. Вътре се бяха събрали няколко души. Всич­ко бе някак неясно, но знаех, че тези хора ме гле­дат. Обзе ме паника. Усетих, че мърдам крака­та си. Казвах си: „ Трябва да се събудя..." Събудих се, облян в пот.

Избраните от Люсиен елементи и асоциациите му

Трябва да отбележа, че Люсиен е интелигентен мъж, чете много, екстроверт е (обърнат навън, общителен), без да има някаква специална култура.

•КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било дос­тойно за мъж, син на такъв баща, нали?

 •ВРАТАТА. Всяка врата води нанякъде, освен ако не е из­мамна. Небесната врата, вратата на Ада, Вратата на люляците^[1]! Последната ме подсеща за един филм с Фернандел. Това няма нищо общо с баща ми. Или по-скоро има! филмът се казваше „Кравата и затворникът". Не е хубаво... но какво пък - баща ми беше кравата, а аз- зат­ворникът. Да вървя по пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?... Вратата на насладите. Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук!Хич не беше забавно да чукам на тази врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света. Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.

•СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу, накъде ли води? Стълби­те във фонтенбло. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом на щастието. Думата „сбогом"винаги ме е преслед­вала. Сбогом, никога, никога вече, nevermore, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да умреш, сбогуването от „Песен за земята" на Малер, да се стопиш в синева­та, любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбо­гом, мой живот, тръгнах нагоре по стълбите на зрелост­та и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато, изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, про­цежда се слаба светлина, несъзнавано, сянка, гъста сян­ка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги видя, ис­кам все пак да бъда щастлив!

•ИЗБА. Сянка и полусянка. Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълча­ливи. Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умно­жен по броя им? Да, несъмнено... Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че някой ме причаква там... Тези хора са съд. Да, съд.

•СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит. Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен - стълбите като възможно отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм.

Тук Люсиен се върна към някои вече разглеждани еле­менти от съня си.

•ВРАТА. Баща ми често ме викаше в кабинета си. Като при Бога-Отец! „Бъди послушен, момчето ми!" Казваше ми: „Седни, трябва да поговорим!"Всъщност той се ин­тересуваше само от себе си, от успеха си чрез мен. Баща довереник и наставник- дрън-дрън! Истината е, че той ме кастрира и задуши личността на майка ми. Но коя е тя, майка ми?...

•СЪБРАНИЕ.. като си помислиш, че смятах себе си за личност! Поведението ми винаги е имало само една цел - да представя пред другите определен образ, фалшив образ на личността ми, разбира се! Опитвах се да съответствам на онова, което мислех, че другите очакват от мен. Нищо друго. Никаква спонтанност следовател­но. Никога не съм се замислял много за всичко това -беше твърде смътно, твърде мъчително. Да живееш само за да се харесаш на другите! Във всеки от тях виждах баща ми! Пустият му човек! Сякаш беше навсякъде. Така че това събрание обединява всички съдии на съществува­нето ми. Ще рече, всички хора изобщо. Продължавам да се държа, както се чувствах принуден да се държа пред баща ми. Трябва да се издигна. Провалът е позорен. Мно­го се тревожа, когато се разболея, тоест когато съм се провалил! И когато ме размързи, и когато съм в отпуск! •СУМРАК В ИЗБАТА. Странно. Особено, много дълбо­ко усещане... Чувствах се почти добре в сумрака. Явно за­щото бях вън от светлината. Но имаше още нещо; да видим... Сумрак... Сянка... Слязъл съм в сянката, хвърле­на от всекидневието ми, следователно от мнимата ми светлина... Слязъл съм в сянката, хвърлена от неискреното ми поведение, виж ти! В тази ли сянка съм открил свободата си? Свобода... какво означава тя за мен?

Тук Люсиен започва да асоциира по тази дума.

•СВОБОДА. Хипи... Плейбой... Власт на цветята... Ни­какви пари... Хипи - как бих искал да познавам някое ис­тинско хипи! Но не бих посмял да го заговоря - ще ми се подиграе, на мен, на превзетия ми вид, на сковаността ми. Само ако ме знаеше какъв съм! Надарените хора -те също са свободни, преуспяват без много усилия. Да, завиждам на всяко хипи, на всеки плейбой, но и ги мразя. Те са това, което не съм, а искам да бъда... Но защо усе­щах смътно, че свободата ми е в тази изба?... Сумрак... Вярно е, че съм обратното на това, което всъщност съм, че съм сянката на истинския си Аз. Да. Сянка, призрак. Аз, моят Аз се намира в сянката. Трябва да отида там и да го открия... Може би ще попадна и на душата си? Може би дори ще срещна любовта на жена?...

Докъде всички тези усещания доведоха Люсиен?

Би трябвало да анализираме всяка подробност една по една, но това би отнело твърде много страници! Най-обоб­щено казано, Люсиен достигна до:

а) чувството, че е загубил мъжествеността си, че е пре­търпял афективна „кастрация";

б) факта, че не знае нищо за дълбинния си живот, онзи, който му е даден от Майката например. И животът, и душата на Люсиен бяха подобни на майчините му - скри­ти в сянката, изчакващи, дълбоко заровени в недрата на несъзнаваното;

в) факта, че гледа на всяко „отпускане" като на сери­озно прегрешение;

г) но главно идеята за Сянката. Ще се върна на нея в специална глава, защото смятам, че това понятие е из­между най-важните в психологията на дълбинното. Имен­но в сянката (на избата) Люсиен мисли, че може да на­мери възможната си свобода... и душата си. Тук открива­ме и понятието Анима - тази огромна сила в мъжа, за съжаление толкова често омаломощена или направо из­тласкана. И на нея ще посветя една глава.

д) склонността си към самоунищожение. Достатъчно е да препрочетем асоциациите, пробудени от елемента стълби. Откриваме думи като сбогом (8 пъти!); стопя­вам се (в смисъл на изчезвам); синева (синьото е цветът на далечината, в която човек изчезва); умирам; изоста­вям.

Всъщност в. изразените от Люсиен усещания, в богат­ството от асоциации прозира дълбоко чувство на отчая­ние и носталгия.

Накратко, сънят казва на Люсиен: ти не си това, което смяташ, че си. Душата ти е в сянката - там трябва да я потърсиш. Оттам трябва да я изтръгнеш. Отърси се от погрешните си идеи за живота и от мнимите ценности, завещани от баща ти. Слез в сенчестите изби на своето несъзнавано, за да откриеш истината.

Докъде можем да стигнем сами?

Въпросът би следвало да звучи така: при какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо мяс­то, от само себе си се разбира, че са ни необходими тео­ретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положи­телни или отрицателни нейни аспекти. Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният" сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира" зара­ди привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от лич­ността си.

Знаем, че всяко тълкуване на сънищата се прави на бистра глава. Когато се събудим, емоцията, породена от символите, бързо избледнява. Налага се да извършим анализа, прилагайки рационална система. Така превеж­даме съня с помощта на погрешен език!

Да направим едно сравнение; Сънят е художник; той рисува картина с цялото вдъхновение и чувство, на-кое-то е способен. Анализът на картината е дело на художе­ствен критик, който, при целия си талант, Може да пре­веде вдъхновението на художника само по рационален път.

Колкото до теоретичните познания, възможно е да ги придобием, като четем книги по психоанализа или пос­ветени на символите трудове. Впрочем човек, който ис­тински се интересува от сънищата си,, ще стори това и без да го подканят.

Сън, частично разтълкувай от авторката си

Катрин сънува, че изоставя детето си и започ­ва да проституира. Вижда се отнесена от вихъ­ра на нощни улици, барове, удоволствия. Цели ята от мъже кръжат около нея.

Дали това е „ужасен" сън, както си е помислила отначало младата жена? Защото първото нещо, което прави Катрин, е да се опита да го забрави. Сънят поражда у нея мъчително чувство. Следващите редове ще ви покажат, че Катрин не би могла да не „блокира". Но пък, ако пос­тоянстваше в отхвърлянето на съня, нямаше да узнае как­ва енергия и жажда за истина се крие у нея.

И тук ще цитирам някои важни асоциации, направени от Катрин без намесата на аналитика.

•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Невъзможно. Винаги към вървяла по правия път. По пътя на дълга. Безкомпро­мисна към себе си. Безкомпромисна към другите. Жи­вотът е релса. Линия. Не бива да се отклоняваме от нея., Сърцето е едно нещо. Дългът - друго. Трябваше да служа в армията. Животът ми е безупречен.

Няколко думи за Катрин

Вярно е, че животът й е бил „безупречен", но и лишен от фантазия и спонтанност. Катрин е била нещо като „войни-че". Дългът? Несъмнено. Само че идеята за дълг я сковава, затваря я в стереотипи. Тази идея не е произлязла от нея, а й е била „впръскана" от точно толкова сковани и тревожни родители. Проявявала е „безкомпромисност" към себе си... и към целия свят, който непрекъснато е съдила. Всъщност Катрин е имала „бинарно" поведение.