Вместо предисловие към първия си урок за сънуването дон Хуан ми описа второто внимание в типичното му развитие: отначало то е просто идея, достигнала до нас no-скоро като любопитно хрумване, отколкото като реално съществуваща възможност; после се превръща в нещо, което може само да се изпита като някакво усещане; и накрая прераства в битие, в област на практическите умения или във върховна сила, ко­ято ни разкрива светове, надминаващи и най-развихрените ни фантазии.

Когато обясняват магьосничеството, магьосниците мо­гат да избират между два варианта. Единият е да си служат с метафори и да говорят за свят, чиито измерения се прос­тират в областта на вълшебното. Другият е да описват за­ниманията си със свойствени за тях абстрактни понятия. винаги съм предпочитал втория вариант, макар че никой от двата не би могъл да задоволи рационалния ум на един човек от западната цивилизация.

По думите на дон Хуан, метафоричното описание на раз­витието на второто внимание означава, че то, понеже е вторичен резултат от преместването на събирателната точка, не се явява от само себе си, а трябва да се постигне чрез стремеж, затова в началото ние се стремим към него като към идея, а накрая – като към устойчиво и контролирано съзнание за преместването на събирателната точка.

- Ще те науча как да направиш първата стъпка към силата – каза дон Хуан, когато започна да ме посвещава в изкуството на сънуването. - Ще тe науча как да „нагласиш" сънува­нето.

- Какво означава това?

-  Означава да имаш точен и действителен контрол над общата ситуация в някой сън. Сънуваш например, че се нами­раш в класната си стая. Да „нагласиш" сънуването ще рече да не оставиш съня да премине в нещо друго; да не се озовеш изведнъж от това място в планините, да речем. С други думи, гледката на класната ти стая е в твоя власт и ти не й позволяваш да отмине, докато сам не поискаш.

- Но нима е възможно да се постигне това?

- Разбира се, че е възможно Този вид контрол не е по-раз­личен от онзи, който упражняваме над която и да е ситуация в ежедневието. Магьосниците свикват с него и го прилагат винаги, когато изпитват желание или пък необходимост. За да можеш и ти да привикнеш, ще трябва да започнеш с нещо съвсем простичко. Ще трябва тази нощ да погледнеш насън ръцете си.

Кажи-речи това беше целия разговор, който проведохме на нивото на обичайното съзнание. Когато си припомних обаче преживяванията си във второто внимание, установих, че сме говорили по-нашироко. Аз например заявих, че задачата ми се струва направо абсурдна, а дон Хуан ме посъветва да гледам на нея като на нещо забавно, а не мрачно и сериозно.

-  Спокойно можеш да си придаваш тежест, докато само приказваме за сънуването - рече той. - Обясненията винаги изискват задълбочено мислене. Но когато действително го правиш, бъди лек като перце. Сънуването трябва да се извър­шва с пълна отдаденост и сериозност, но и със смеха и безгрижието на човек, който си няма тревоги на този свят. Едва при тези условия нашите сънища могат наистина да се пре­върнат в „сънуване".

Дон Хуан ме увери, че съвсем произволно е посочил ръцете ми като нещо, което да търся в сънищата си, и че със също­то основание бих могъл да търся какво ли не. Целта на упражнението бе не да намеря определен обект, а да успея да привлека сънното си внимание.

Последното ми бе представено като контрола, който чо­век добива над сънищата си, фиксирайки събирателната си точка в някое ново положение, до което тя е била преместена по време на тези сънища. По-общо казано, с понятието “сънно внимание” дон Хуан обозначаваше някоя неразбираема страна на съзнанието, която съществува самостоятелно, в очакване на мига, когато ще я привлечем, мига, когато ще и поставим цел; това е една скрита способност, която всеки от нас потенциално притежава, но в ежедневието ни­кога не му се удава случай да я използва.

Първите ми опити да си потърся ръцете в сънищата си претърпяха пълен провал. След като в продължение на месеци се мъчих без всякакъв успех, накрая реших да се откажа и от-ново се оплаках на дон Хуан относно нелепостта на неговата задача.

- Има седем врати - каза той вместо отговор, - които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след друга. Ти си се сблъскал с първата, която трябва да отвориш, ако искаш да успееш в сънуването.

- Защо по-рано не ми го каза?

- Би било безполезно да ти говоря за вратите на сънуване­то, преди да си чукнал главата си в първата от тях. Сега вече знаеш, че такова препятствие съществува и че ти трябва да го преодолееш.

Той ми обясни, че в енергийния поток на вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там входовете са седем и те пораждат усещането за пре­пятствия, които магьосниците наричат „седемте врати на сънуването".

- За да прекрачим прага на първата врата, требва да по-чувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко - рече дон Хуан. - То напомня прият­на отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние дос­тигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че засипваме, натежали и отпуснати в мрака.

- Как да осъзная, че заспивам? Има ли някакво методи, ко­ито бих могъл да следвам?

- Не. Никакви методи няма. Човек просто възнамерява да осъзнае, че заспива.

- Но как да възнамеря такова нещо?

- Много е трудно да се говори за намерението. Който и да се опита да ти го обясни, включително и аз самият, все ще звучи като пълна глупост. Имай предвид тава, когато чуеш следното: магьосниците възнамеряват всичко, което може да им хрумне, просто като го възнамеряват.

- Тава не означава нищо, дон Хуан.

- Слушай внимателно. Ще дойде време и ти да обясняваш на някого. Думите ми ти се струват безсмислени, защото не ги поставяш в подходящ контекст. Като всеки рационален човек, и ти също смяташ, че разбирането принадлежи изцяло към областта на нашия интелект, на разума ни.

А понеже твърдението, което изказах, се отнася до наме­рението и възнамеряването, трябва да добавя, че за магьос­ниците неговото разбиране спада към областта на енергия­та. Те вярват, че ако човек се стреми да предаде тези думи на енергийното тяло, то ще ги разбере по начин, съвсем раз­личен от методите, с които си служи разумът. Цялата тън­кост е в това - да се добереш до енергийното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия.

-  По какъв начин би разбрало то твърдението ти, дон Хуан?

- Ще го почувства като физическо усещане, което трудно може да се опише. Трябва да го изпиташ сам, за да знаеш как­во е.

Поисках по-конкретно обяснение, но дон Хуан ме тупна по гърба и ме накара да вляза във второто внимание. По онова време тези действия все още бяха пълна загадка за мен. Бях готов да се закълна, че ме е хипнотизирал с докосването си. Сметнах, че мигновено ме е приспал и че просто сънувам как вървя заедно с него из някакъв непознат град по широк буле­вард с дървета от двете страни. Сънят бе толкова ярък и аз така добре съзнавах всичко, че веднага се постарах да разбера къде се намирам, ориентирайки се по хората и надписите. Това бе някакъв западен град, макар че с положителност не беше англо- или испаноезичен. Хората като че ли бяха от се­верната част на Европа - може би литовци. Бях изцяло по­гълнат от опитите си да прочета уличните табелки и афиши.

Дон Хуан леко ме побутна.

- Не се мъчи с това - каза той. - Мястото, където сме, не може да бъде определено. Току-що ти предоставих моята енергия, за да достигнеш енергийното си тяло, и сега си пре­минал с него в друг свят. Тава няма да трае дълго, тъй че из­ползувай мъдро времето си. Гледай всичко, но без да се наби­ваш на очи. Не допускай някой да те забележки.

вървяхме мълчаливо. Тази разходка, при която изминахме разстоянието между две пресечки, оказа удивително въздейс­твие върху мен. Изпитвах дълбоко безпокойство, което нарастваше с всяка крачка. Умът ми бе заинтригуван, но тяло­то ми се тревожеше Разбирах пределно ясно, че не съм на този свят. Когато стигнахме до някаква пресечка и се спрях­ме, видях, че дърветата по улицата са грижливо подкастрени. Те бяха ниски, с твърди наглед, извити листа. Около всеки ствол беше оставено квадратно пространство за напояване. в тези квадрати нямаше никакви бурени или боклуци, какви­то обикновено могат да се видят около дърветата в градо­вете, а само рохкава пръст, черна като въглен.

в мига, когато спрях погледа си на ръба на тротоара, пре­ди да пресека улицата, забелязах, че нямаше никакви коли. Заг­ледах се отчаяно в хората, които преминаваха край нас, за да открия у тях някакво обяснение за моята тревога. Но щом се взрях в тях, те веднага ми отвърнаха със същото. Около мен и дон Хуан моментално се образува кръг от сурови сини и кафяви очи.

Един непоклатим факт ме порази като гръм: това изобщо не беше сън; намирахме се в реалност, надхвърляща всичко, което познавах дотогава. Обърнах се към дон Хуан. Тъкмо бях започнал да проумявам по какво се различаваха от нас тези хора, когато някакъв странен сух вятър, проникващ чак до синусите ми, ме блъсна в лицето, замъгли погледа ми и аз забравих онова, което се канех да кака на дон Хуан. в следва­щия миг се оказах пак там, откъдето се бях отправил - В не­говия дом. Лежах върху сламена рогозка, свит на една страна.

- Дадох ти моята енергия назаем и ти достигна енергий­ното си тяло - рече той, сякаш ставаше дума за нещо обик­новено.

Чух го, но не можех да помръдна от вцепенение. Поради някакъв особен сърбеж в областта на слънчевия ми сплит ди­шах неравномерно и с мъка. Знаех, че за малко не съм разбрал нещо трансцендентално, свързано със сънуването и с онези хора, но не бях в състояние да си изясня какво именно знаех.

- Къде бяхме с тебе, дон Хуан? - попитах аз. - Сън ли беше всичко това? Или може би хипноза?

- Не беше сън - отвърна той. - Беше сънуване. Помогнах ти да достигнеш второто внимание, за да осъзнаеш, че стремежът е тема, предназначена за твоето енергийно тяло, а не за разума ти. На този етап все още не можеш да разбереш смисъла на всичко това, не само защото нямаш достатъчно енергия, но и защото не се стремиш към нищо. в противен случай енергийното ти тяло веднага би разбрало, че единст­веният начин да се стремиш, е да съсредоточиш стремежа си върху онова, което си избрал за целта. Този път аз го съсредо­точих вместо теб, достигайки енергийното ти тяло.

-  Да не би целта на сънуването да е намерението към това тяло? - попитах аз, внезапно обхванат от някакво странно прозрение.

- Със сигурност може и така да се каже - отвърна той. -Специално в този случай, понеже говорим за първата врата на сънуването, неговата цел е намерението твоето енергий­но тяло да осъзнае, че заспиваш. Не се мъчи самият ти да осъзнаеш това състояние. Нека енергийното ти тяло да се справи с него. Да възнамеряваш означава да желаеш без жела­ние, да правиш без правене.

- Приеми това предизвикателство - продължи дон Хуан. - Опитай с мълчалива решителност и без нито една мисъл сам да се убедиш, че си достигнал енергийното си тяло, и че си сънувач. Ако направиш това, веднага ще бъдеш в състояние да осъзнаеш момента на заспиването.

- Как да се убеждавам, че съм сънувач, след като не съм?

- Щом чуеш, че трябва да направиш нещо, незабавно ста­ваш още по-рационален от обикновено. Питаш как можеш да се убедиш, че си сънувач, когато знаеш, че не си? Намерение­то обхваща и двете: и действието на убеждението, че наис­тина си такъв, макар по-рано никога да не си сънувал, и със­тоянието на убеденост.

- Значи трябва да си кажа, че съм сънувач, и да се поста­рая с всички сили да го повярвам, така ли? За това ли става дума?

- Не. Намерението е нещо много по-просто и същевремен­но несравнимо по-сложно от това. То изисква въображение, дисциплина и воля. в дадения случай то означава да добиеш неоспорима физическа увереност, че си сънувач. Да чувстваш, че си сънувач с всяка клетка на своето тяло.

Дон Хуан добави шеговито, че енергията му не би била достатъчна, за да ми я даде пак за намерението, и че най-добре би било да достигна енергийното си тяло без чужда по­мощ. Увери ме, че намерението към първата врата на съну­ването спадало към откритите от древните магьосници средства за достигане на второто внимание и на енергийно­то тяло.

След тези думи той почти ме изхвърли от къщата си, като ми нареди да не се връщам, преди да съм се справил с първата врата.

Прибрах се у дома и месеци наред всяка нощ се стремях с все сила да осъзная мига на заспиването и да видя насън ръце­те си. Останалата част от задачата - да се убедя, че съм сънувам и че съм достигнал енергийното си тяло - ми се стру­ваше съвсем неизпълнима.

И ето че по време на една следобедна дрямка наистина ви­дях ръцете си. Шокът от това бе достатъчен, за да ме събу­ди. Сънят обаче не се повтори. Изминаха цели седмици, но аз не успявах да осъзная кога заспивам, нито пък да намеря ръце­те си. За сметка на това започнах да изпитвам насън смът­ното чувство, че трябва да правя нещо, ала не мога да се сетя какво точно. Постепенно това усещане така се засили, че взе да ме буди по всяко време на нощта.

Когато разправих на дон Хуан за безплодните си опити да мина през първата врата, той ми даде някои насоки.

- Да накараш един сънувач да намери определено нещо на­сън е само претекст - каза той. - Истинската цел е да осъз­наеш, че заспиваш. И, колкото и да е странно, тя не се пос­тига, като си заповядаш да осъзнаеш това, а като задържиш гледката на онова, което търсиш в съня си.

После ми обясни, че сънувачите съзнателно хвърлят бързи погледи на всичко, което присъства в съня. Ако съсредото­чат сънното си внимание върху конкретен обект, той им служи само като отправна точка. От нея тръгват те, за да гледат други елементи от съдържанието на съня, и се връ­щат към нея колкото се може по-често.

След като положих големи усилия, започнах действително да откривам ръце в сънищата си, но те никога не бяха мои­те. Това бяха ръце, които само привидно ми принадлежаха, ръце, които променяха формата си и понякога ставаха напра­во кошмарни. Обаче останалата част от съдържанието на сънищата ми винаги се отличаваше с някаква приятна устой­чивост. Почти ми се удаваше да задържа гледката на всяко нещо, върху което съсредоточавах вниманието си.

Това продължи с месеци, докато един ден способността ми да сънувам се промени сякаш от само себе си. Не бях нап­равил нещо особено за целта, като изключим постоянната ми твърда решимост да осъзная, че заспивам, и да намеря ръ­цете си.

Сънувах, че съм в родния си град. Градът, който видях в съня, изобщо не приличаше на моя роден, но някакси бях убе­ден, че е тъкмо той. Отначало всичко беше като в обикно­вен, но много ярък сън. После светлината се измени. Образи­те се откроиха по-ясно. Улицата, по която вървях, съвсем осезаемо стана no-реална, отколкото беше миг преди тава. Почнаха да ме болят краката. Усетих, че предметите са аб­сурдно материални. Когато се блъснах в една врата напри­мер, не само почувствах истинска болка в коляното, което ударих, но и направо се вбесих, че съм толкова тромав.

Тази тъй реалистична разходка из града продължи, докато се изтощих напълно. видях всичко, което бих могъл да видя, ако бях някой вървящ из улиците турист. Нямаше абсолютно никаква разлика между тази и всяка друга разходка, която действително съм правил при първото си посещение на някой град.

- Мисля, че доста си се увлякъл - рече дон Хуан, когато му разказах всичко. - От теб се искаше само да осъзнаеш момен­та на заспиването. А ти все едно че си съборил цяла стена, за да убиеш някой кацнал на нея комар.

- Значи съм объркал конците?

-  Не. Но явно се опитваш да повториш нещо, което си правил по-рано. Когато преместих събирателната ти точка и двамата с теб се озовахме в онзи загадъчен град, ти не беше заспал. Ти сънуваше, но не спеше, което означава, че съ­бирателната ти точка не бе променила позицията си благо­дарение на нормален сън. Аз я бях накарал да се премести.

Ти несъмнено можеш дa достигнеш същата позиция чрез сънуване, но засега не те съветвам да го правиш.

- Опасно ли е?

- И още как! Сънуването изисква голяма умереност. При него всяка погрешна стъпка е недопустима. То е начин да се пробудиш, да придобиеш контрол. Сънното внимание трябва да се упражнява системно, защото то е вратата към второ­то внимание.

- А каква е разликата между едното и другото?

- Второто внимание е като океан, а сънното - като река, която се влива в него. второто внимание е състояние, при което осъзнаваме други светове, цялостни и абсолютни като нашия, докато при сънното внимание осъзнаваме елементи­те на нашите сънища.

Дон Хуан изрично подчерта, че последното състояние е ключът към всяко действие в света на магьосниците. Каза, че сред множеството елементи, изграждащи сънищата ни, има неща, които представляват истински енергийни вмеша­телства, проникнали отвън, чрез някаква чужда сила. Магьос­ничеството всъщност е способността да откриеш тези неща и да ги последваш.

Той така наблегна на тези твърдения, че нямаше как да не го помоля да ги обясни. За миг се поколеба, преди да ми отго­вори.

-  Сънищата са, ако не врата, то поне пролука към други светове - започна той. - Ето защо те са нещо като двупо­сочна улица. Нашето съзнание минава през пролуката и попа­да в други сфери, които пък от своя страна изпращат скау­ти* в сънищата ни.

- Какво представляват тези скаути?

-  Енергийни заряди, които се смесват с елементите на нормалните ни сънища. Това са струи чужда енергия, които тълкуваме като познати или непознати за нас елементи.

- Извинявай, дон Хуан, но нищо не мога да схвана от тава обяснение.