Дон Хуан често подчертаваше, че цялото му учение води началото си от откритията и разработките на хора, които той наричаше „древните магьосници". Беше ми изяснил, че между древните и съвременните магьосници има огромна раз­лика. Той определяше първите като хора, живели в Мексико навярно хилядолетия преди испанското нашествие; хора, чие­то най-значително постижение било създаването на основни­те положения на магьосничеството, с особен интерес към конкретното и прагматичното. Според дон Хуан те прите­жавали блестящи способности, но им липсвала мъдрост. За разлика от тях съвременните магьосници били прочути със здравомислието си и с умението, в случай на нужда, да проме­нят посоката на своите занимания.

Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със съну­ването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необхо­димия ключ, за да се разясни и проумее сънуването, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.

По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и самото съ­нуване, човек трябва да разбере усилията на съвременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.

-  Какво имаше предвид под конкретно, дон Хуан? - попи­тах аз.

- Практическата страна на магьосничеството - отвърна той. - Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказване на вли­яние върху други хора. всичко това било присъщо на света на магьосниците от миналото.

- А кое е абстрактното в такъв случай?

- Това е стремежът към свобода, свободата да възприе­маш без вманиаченост всичко, което е в човешките възмож­ности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрак­тното, понеже те търсят свобода; конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социал­ни функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.

-  Значи миналото няма стойност за съвременните ма­гьосници?

-  Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и бо­лезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на ми­сълта. все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, защото те пър­ви са открили и направили всичко, което знаем и вършим днес.

Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било се­тивното възприемане на енергийната същност на нещата. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. в наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците дейст­вително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата - способност, която наричат виждане.

- Какво би означавало за мен да възприемам енергийната същност на нещата? - попитах дон Хуан веднъж.

- Би означавало да възприемаш енергията директно - от­върна той. - Като изолираш социалната страна на възприя­тието, ще виждаш същността на всяко нещо. всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.

- А защо да я отделям?

-  Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо дру­го освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социалната основа на възприятията си.

- Какво представлява тази социална основа, дон Хуан?

- Това всъщност е безспорният факт, че светът се със­тои от конкретни обекти. Наричам го социална основа, понеже всички хора полагат неимоверни усилия, за да ни нака­рат да възприемаме света по този начин.

- В такъв случай как трябва да го възприемаме?

- Всичко е енергия. Цялата вселена е енергия. Социална ос­нова на нашето възприятие трябва да бъде безспорният факт, че нищо друго не съществува. И е нужно да се положат огромни усилия, за да започнем да възприемаме енергията като такава. Тогава ще имаме и двете възможности на свое разположение.

- А може ли човек да бъде обучен по този начин? - попи­тах аз.

Дон Хуан отвърна, че това не само е изпълнимо, но и че заниманията му с мен и с останалите му чираци се свеждали тъкмо до тази задача. Той ни обучаваше на нов начин на възп­риемане, първо, като ни караше да осъзнаем, че възприемателната ни способност е нагодена към определен калъп, и второ, като рязко ни тласваше в състояния, при които възп­риемахме енергията директно. Както ме увери, въпросният метод много наподобяваше онзи, чрез който се научаваме да възприемаме света на нашето ежедневие.

Според дон Хуан принудата да се нагаждахме към социалния калъп се обезсилва веднага щом осъзнаем, че сме получили този калъп като наследство от предшествениците си, без да сме се потрудили да го изследваме.

- Възприемането на един свят от солидни обекти с положителни или отрицателни свойства трябва да е било жизне­но важно за оцеляването на нашите прадеди - отбелязва той. - И след като този начин на възприемане е господствал векове наред, сега ние сме принудени да вярваме, че светът се състои от обекти.

- Не мога да си представя света другояче, дон Хуан - про­тестирах аз. - Той несъмнено е изграден от обекти. За дока­зателство е достатъчно да се блъснем в някой от тях.

-  Разбира се, че е изграден от обекти. По този въпрос няма спор.

—За какво говориш тогава?

-  Казвам ти, че светът се състои, на първо място, от енергия и чак след тава от обекти. Ако не тръгнем от усло­вието, че светът е енергиен, никога не ще можем да възприе­маме енергията директно. винаги сме били възпирани от без­спорния факт, който ти току-що изтъкна - твърдостта на обектите.

Доводите му напълно ме смаяха. По онова време разумът ми просто отхвърляше всеки друг начин за осъзнаване на света, който се различаваше от вече познатия ми. Но твърде­нията на дон Хуан и идеите, които се опитваше да изложи пред мен, бяха толкова необичайни, че макар и да не ги прие­мах, не можех и да ги отхвърля.

- Ние възприемаме света така, както правят хищниците - каза ми той веднъж - Много ефикасен метод да прецениш и определиш кое служи за храна и кое представлява опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възпри­емане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: ди­ректното възприемане на същността на всяко нещо, на са­мата енергия. Това ще ни, даде възможност да разберем, опре­делим и опишем света със съвършено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.

Такова бе твърдението на дон Хуан. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от неговите предшественици; тези средства отговарят на магически ис­тини, които са лишени от рационална основа и нямат никак­ва връзка с ежедневната реалност, но представляват неоспо­рими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.

За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види същността на вселената. Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, ус­пели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съз­нание по начин, непонятен за човешкия ум.

След като видели вселенската същност, древните магьос­ници пристъпили към енергийната същност на хората. Дон Хуан заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца".

-  Когато магьосниците видят някой човек - каза той, -те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно, правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш, е снабдено с корен, който влачи със себе си.

Дон Хуан бе останал с впечатлението, че нашата енергий­на форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат no-скоро като кълба или даже надг­робни камъни, отколкото като яйца. Но понякога, по неизвес­тни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чи­ято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.

По време на обучението ми дон Хуан наведнъж ми обясня­ваше онова, което според него бе най-съдбоносното откри­тие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба": кръгло петно с наситен бля­сък, голямо колкото топка за тенис, което се намира посто­янно на повърхността на кълбото, на разстояние около шей­сет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.

Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височина­та на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място „събира­телна точка", след като видели какви свойства има то.

- А какви свойства има? - запитах аз.

- Чрез него получаваме възприятия - отвърна той. - Ма­гьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.

- Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? -поинтересувах се аз.

Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милио­ните лъчисти енергийни нишки на вселената, които прониз­ват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.

Сетне видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълни­телно сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, кое­то силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.

Накрая видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е в обичайното си положение, въз­приятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези, които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция, необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнани­ето им е станало различно, че те възприемат света по не­познат дотогава начин.

От всичко това древните магьосници заключили, че колко­то no-голямо е преместването на точката, толкова по-нео­бичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съз­нанието и възприятията.

- Обърни внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има вид на" или „изглежда като" - предупреди ме дон Хуан. - Всичко, което човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение е нещо вече познато.

Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за събирателна­та точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно, понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си. Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката представлява свет­ло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо животно.

След като видели каква е вероятната роля на събирател­ната точка и нейния ореол, древните магьосници достигнали до следното обяснение: те предположили, че ,като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на вселена­та, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки в устойчива картина на света.

- Как точно става това? - попитах аз.

- Никой не би могъл да знае - отвърна дон Хуан натърте­но. - магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.

По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат съби­рателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния бля­сък. виждайки пък, че това сияние е изключително слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при трупове­те напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.

- Ами събирателната точка? И тя ли отсъства при тру­повете? - запитах аз.

Той отговори, че у едно мъртво същество няма и следа от нея, защото събирателната точка и ореолът й са признак за наличието на живот и съзнание. Неминуемото заключение на древните магьосници било, че съзнанието и възприятията вър­вят ръка за ръка и са свързани с тази точка и обкръжаващото я сияние.

-  Има ли вероятност тези магьосници да са сбъркали в своето виждане? - поисках да зная аз.

- Не съм в състояние да ти обясня защо е така, но един магьосник не може да сбърка по отношение на виждането си - заяви дон Хуан с тон, който не търпеше възражение. - Е, изводите, до които е достигнал благодарение на него, биха могли да са погрешни, поради наивност или изостаналост. За да избегне тази беда, той трябва да усъвършенства своя ум по всякакъв начин.

После добави по-меко, че за магьосниците естествено би било най-безопасно да не отиват по-далече от описание на ви­дяното, ала изкушението да правят изводи и разяснения, ма­кар и само за себе си, е прекалено голямо, за да устоят.

Друго енергийно положение, което древните магьосници успели да видят и проучат, бил резултатът от преместване­то на събирателната точка. Дон Хуан каза, че щом тя заема друга позиция, нов сноп от милиони сияйни енергийни нишки се събира на даденото място. Магьосниците видели това и решили, че след като ореолът на съзнанието винаги е налице, където и да се намира точката, то значи възприятията автоматично се осъществяват там. Поради различното й местонахождение обаче възприеманият свят не би могъл да съвпада със света на нашето ежедневие.

Дон Хуан обясни, че древните магьосници разграничавали два вида измествания. При единия точката заема някакво ново положение на повърхността или във вътрешността на сияйното кълбо; те нарекли този тип изместване премества­не на събирателната точка. При другия тип тя застава в да­дена позиция извън кълбото; той бил наречен придвижване. Установило се, че разликата между двата вида се състои в естеството на възприятията, които всеки от тях позволя­ва.

Тъй като промените на събирателната точка представля­ват размествания в областта на сияйното кълбо, светове­те, породени от тях, колкото и да са странни, причудливи или даже невероятни, все пак са в пределите на човешкия обх­ват. Този обхват се определя от енергийните нишки, които минават през цялото сияйно кълбо. За разлика от това придвижванията, при които се заемат позиции извън кълбото, включват енергийни нишки, надхвърлящи човешкия обсег. Тях­ното възприемане поражда съвършено непонятни, невъобрази­ми светове, които нямат нищо общо с човешките представи.

По онова време се вълнувах най-вече от проблема за ис­тинността.

- Извинявай, дон Хуан - казах му аз веднъж, - но тази ра­бота със събирателната точка е толкова неправдоподобна, толкова недопустима, че просто не зная какво да мисля за нея.

- Имаш само една възможност - рязко отвърна той. -виж събирателната точка! Да виждаш не е голяма мъчно­тия. Най-трудното е да съборим стената в умовете си, коя­то ни държи затворени на едно място. За да я разрушим, ни е нужно само да притежаваме енергия. Имаме ли енергия, виждането става от само себе си. Цялата работа е в това да на­пуснем крепостта на нашето самодоволство и лъжлива уве­реност.

- За мен е несъмнено, дон Хуан, че за да виждаш, се изиск­ват много знания. Не е достатъчно единствено да имаш енергия.

- Достатъчно е, повярвай ми. Сложното е сам да се убе­диш, че това е нещо постижимо. Тук вече се налага да се до­вериш на нагуала. Чудото на магьосничеството е, че всеки, който се занимава с него, трябва да провери всичко от собс­твен опит. Аз ти предавам принципите на магьосничество­то не с надеждата да ги научиш наизуст, а за да можеш сам да ги прилагаш.

Дон Хуан беше напълно прав относно нуждата от дове­рие. в началните етапи на моето тринайсетгодишно обуче­ние най-голямата ми трудност бе да се приобщя към света и личността на дон Хуан. Това означаваше да свикна да му се доверявам безрезервно и да го приемам като нагуал съвсем непредубедено.

Цялата му роля в света на магьосниците се изразяваше чрез званието, дадено му от равните на него; те го наричаха Нагуала. Обясниха ми, че с това понятие се обозначава всеки, бил той мъж или жена, чиято енергия притежава специфична форма и който за ясновидците изглажда като удвоено сияйно кълбо. виждащите вярват, че когато такъв човек навлезе в магьосническия свят, този допълнителен енергиен заряд се превръща в мерило за сила и водачески способности. Така нагуалът по естествен начин застава начело на дадена група от магьосници.

Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се доверявам толкова на дон Хуан - да не кажа, направо противно. Когато споделих тава с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.

- На времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега - рече той. - Отвърна ми, че без доверие в нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от всички отломки, които му пречат да бъде свободен.

Дон Хуан все повтаряше колко прав е бил неговият учи­тел. А аз все изказвах дълбокото си несъгласие. Разправях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително влияние върху мен, и че тези твърдения, как­то и собственото му примирение спрямо учителя му, ми на­помнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе втълпявана в детските години.

- Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш религиоз­но убеждение - казах аз веднъж